Контролен преглед в психиатрията. Лекарят пита първия пациент:

Пациентът излиза и веднага започва да обяснява на другаря си. Влиза вторият.

Пациентът се замисля за миг:

Лекарят мълчи, вдига вежди и заключава:

Контролна кула:

Пилот:

Корабокрушенец говори на кокос:

Котарак към новото гадже на стопанката си:

Котаракът ми се казва Рекс. Седим с него пред кабинета на ветеринаря и си чакаме реда. Показва се лекарят и пита:

Става един чичка и отговаря:

Котка влиза в бакалията и слага с лапа едно портмоне върху щанда.

Бакалинът се замисля, взема млякото, плаща с усърдие, увива го и го подава на котката. След това я изпраща до входа, за да е сигурен, че всичко е наред.
Котката стига до апартамента си и започва да драска по вратата. Отваря му възрастна госпожа, ядосана:

Котките ни обичат, защото в хола имаме „кокали“ — ама само на хладилника… и никой не казва къде се крият.

Крадох си интернет от комшията, ама като гледам как вали и как духа, започвам да се притеснявам — не да не взема и дървата му… за да не стане студено и при мен.

Красотата ще спаси света… Гледам в рейса сутрешните физиономии… и ми се струва, че скоро няма да има мир… ами цялата държава ще тръгне на „интервю за работа“!

Криминална хроника:

В крайна сметка покемонът пак се измъкнал, но патрулът подал жалба, че с техните стари радиостанции просто не могат да „чатят“ с покемоните навреме.
От БХК пък излязоха с позиция против гоненията и призоваха всички да спазват правата на покемоните — включително правото им да не отговарят, когато някой е с терен в главата и слабо покритие в мрежата.“

Кръстили го Метанончо — на дядо му Метoди, а и на дядо му Нончо. А той, вместо да го наследи като хората, си наследи само навика: още на седем се научи да иска „малко само“.

Кръстили я Британия… На дядо! — „Абе, дядо, Велико ли да стане?“ — „То не е важно! Важно е да е достатъчно голяма да се поберат всички приказки!“

Кръстили я Пенелопа на баба и „Пена“, дето и лопа хляба.

Купи си iPhone с последните си пари и спри да се притесняваш за боклука — хлебарките сами ще се изнесат, гладът им е вдигнал цените.

Купих лотариен билет. Казах на съдбата: „Ето, ето ти шанс!“ Тя взе парите, награди ме с нищо и после ми се усмихна, все едно аз съм закъснял за късмета… Тъпак съдба!

Купих си бутилка вино и продавачът ми вика: „Това върви само с френско сирене или с дивеч!“ Аз френско сирене нямам… ама дивеч имам на абонамент — пускам YouTube и си правя „лов“ до сутринта!

Купих си ново котенце. Шуреят го видя и взе да се прави на мъж — отказа да пие…
ама само до момента, в който котето му се изхрачи на обувките.

Купих си ухаещи флумастери. Зеленият мирише на трева, синьото — на океан. Обаче кафявият… не смея да го помириша — все едно ще разбера коя част от тетрадката ми е боядисана най-„усърдно“.

Купих си хапчета за памет. Пише, че се пие по една след всяко хранене. Днес изпих 14. Само да не вземе да ми стане късно — като почна да си спомня… че изобщо съм ги купил, кой ще ми каже къде са парите?

Купих си хартия за печене. Извадих я от опаковката, сложих я в тавата… и тестото ми полудя — лепна като на шейкър!
Като че ли това не е хартия, а тъжен експеримент.
Ей, защо продават такива боклуци?!