Като ви поканя да дойдете на гости:

Като всеки уважаващ себе си шизофреник, периодично свиквам “кризисен щаб” вътре в главата и обсъждам най-належащите ми проблеми — кой е виновен и кой е най-обиден.

Като дете изобщо не подозирах, че един ден ще стана умен, красив и преуспял мъж… Добре, че излязох прав — иначе щях да съм разочарование.

Като знам колко богато и цветно сънувам, се чудя дали да не си сложа пуканки до леглото — за всеки случай да има за гледане… че сутринта се будя гладен като на кино!

Като ми стане скучно, пускам в „БГ мама“ въпроса:

Като отида някъде и някой ми каже „Чувствай се като у дома си“, веднага си търся контакта за телефона и си изключвам звънеца — да не ме занимават. После като ми писне, се връщам в хола… тоест в леглото си.

Като почнеш да усещаш миризмата на печена гума и знаеш, че въздухът най-накрая е спрял да циркулира — тоест, хората най-сетне са се прибрали от улицата.

Като се видя сутрин в огледалото, направо ми се иска да си кажа „здрасти“ и да го прегърна. Само че досега три огледала вече ги счупих от нетърпение—явно не съм чак толкова дискретен.

Като се прибереш посред нощ след “сватбата” — целият квартал те изпраща с очи. А като ти изчезне телевизорът — никой не е видял нищо, освен може би… съня си.

Като се родих, толкова се ядосах на родителите си, че отказах да им проговоря… цели два дни!

Като си запечеш мръвките и ги затвориш в съд, по вътрешната страна на капака се събират капчици — реалистите викат “конденз”, а веганските мистици твърдят, че това са “сълзите на месото”… защото уж било прекалено жалко, за да издържи на печенето.

Качване на сметището в кръчмата:

Качих се в претъпкана маршрутка и едва се метнах до една аварийна стойка. Държах се като за последен спасител, а си мислех, че поне ще ми се размине с излишни неприятности. Е, на един завой обаче автобусът рязко подскочи и аз залитнах — и вместо само да се хвана, направо извадих стойката от мястото ѝ.
Паника! Представих си как шофьорът ще ме изгледа виновно, ще направи скандал, а целият вагон ще се прави на свидетел. И тогава — актьор! — вирнах стойката, сякаш си е там по учебник, стегнах я с две ръце и продължих да се държа все едно нищо не е станало.
След минута се поуспокоих и виждам — до мен един тип ми помага, стиска стойката заедно с мен. Гледам го, къдрят се вежливостите в главата ми: „Ето го джентълменът, ще ми спаси положението…“
И точно когато най-накрая си отпуснах нервите, маршрутка спря. Мъжът просто стана, взе стойката и… я отнесе със себе си, без да каже нищо.
Тогава ми просветна: не беше стойка, а корниз. И целият път той го държеше, за да не падне — а аз го бях държал като извънредна ръкохватка…

Квартирант студент към хазаина:

Квартирантът към хазаина, с възмутен тон до скърцане:

Китай официално обяви, че пуска на пазара първия си нискобюджетен и „екологично чист“ автомобилен двигател. Двигателят се монтира на практика на всякакви коли, които се произвеждат в момента — няма значение марката, стига да има място за хора.
За средния клас автомобил се очаква дневният разход да е само 3 кг ориз и 0.99 долара…
А екологично е, защото емисиите са основно от въздишки, докато 20-те китайци тикащи колата си правят трудовата норма.

Клиент в аптека:

Фармацевт:

Клиент:

Фармацевт, след малко:

Клиент:

Фармацевт:

Клиент към сервитьора:

Клиент при татуировчика:

Клиент:

Продавачката:

Ябълките: