Когато бях малък, изобщо не съм предполагал, че ще стана толкова красив, умен и преуспял мъж.
Е, добре де… не че не съм се опитвал — просто тогава май не съм имал конкуренция.

Когато ви кажат „Чувствайте се като у дома си“, не се успокоявайте твърде бързо — най-важното е да не забравите да се държите като в чужда къща.

Когато ви стане скучно, отидете в най-близкия мол и изкрещете:

И точно преди да започнат да ви гледат с онзи “много е сериозно” поглед, добавете:

Когато дядо духна бодро и от раз угаси 33-те свещи за рождения си ден, внуците разбраха, че скоро и асансьорът в блока няма да се освободи — явно ще ги чака още десетилетия, като дядото си.

Когато един мъж пита жена си „Как мислиш?“, той всъщност не търси чуждо мнение — просто иска да чуе своето, но изсвирено от някой друг с по-висок тон.

Когато излизам с мацка, си мацам обувките с мед. Така привличам пчелите от целия блок и после се правя, че „страшно обичам природата“ и че това е някакво романтично приключение!

Когато искате да унижите някой, задайте му лесни въпроси… и гледайте как сам си копае гроба:

Когато мъжът ти ти подари мартеница само с „Пенда“, разбираш, че ревността му не е от вчера… а от самото начало.

Когато не ми се ходи на работа, питам себе си:

И вътре в мен една усмихната, с огромни очи надежда ми прошепва: „Да, да… ама тихо, че да не ни чуе шефът!“

Когато някой ми каже: „Само мръдни малко“, и аз започвам да се чудя… щото ако мръдна „малко“ и малко още, може да се окаже, че съм се преместил направо в съседния живот!

Когато отида на кино, обичам да държа за ръка в тъмното. Повечето хора си мислят, че ги удрям по нервите… а то просто искат да знаят къде свършват пуканките и започва страховитото.

Когато получиш служебен имейл от чужбина и той завършва с „Have a great day, boss!“, значи си си спечелил уважението им. А когато добавят и „by the way, kopele…“ — вече си официално „наш човек“ в екипа.

Когато работодателят погледна в автобиографията на Миро графата „Качества“ и там пишеше „Не закъснява — освен ако няма как“, веднага му стана ясно, че документът е писан от дядо му.

Когато се погледна в огледалото, обикновено му казвам:

А образът ми се обажда от вътре, с дрезгав глас:

Когато те питат:

Кой казва, че не си вземаме чорапите като излизаме?! Вземаме си — просто някои ги крия, за да ми е по-удобно. Моите са само за вкъщи. Навън ги не нося, щото после обувките ми миришат и никой не смее да ме приближи, като ме види в коридора.

Който е убеден, че е гений, спокойно може да си поиска „кабинет за изобретения“ в психиатрията — нали там поне ще има място да обмисля плановете си на спокойствие. Възползвайте се!

Колкото и да си умен, все някога ще кажеш: „Само една хапка“ — и то при кисела манджа, точно когато не ти е чисто хладилника.

Комшиите ми като постят, вдигат невъобразим шум. Не че им се яде… ами цял ден се чуват как свирят „постната музика“ — от къркорене в стомасите.

Конкурс за най-хубавата тоалетна хартия.
Американци влизат с презентация:

Журито доволно цъка одобрително.
При французите всичко е елегантно:

Журито е очаровано.
Идват накрая японците — усмихнати, спокойни. Пъхат на журито по едно хапче като „за тест“.
Журито излиза за малко.
Връщат се след няколко минути, всички нетърпеливи:

Японците: