Водят малко момиченце при психиатър.
Започва прегледът. Психиатърът я пита:

Психиатърът въздъхва:

Времето е толкова разсеяно, че ако си сложиш палто — все едно си най-големият глупак с палто. Ако не си сложиш — пак си глупак, ама без палто. И започвам да се чудя… дали изобщо проблемът е в дрехите, или някой просто си играе с нас?

Все ми повтарят, че основният ми проблем е, че имам прекалено богато въображение…
Само дето личният ми лекар твърди друго: че проблемът ми е в това, че нямам кой да го използва.

Все повече се убеждавам, че на някои хора като деца са им казвали: „Ето ти топката, хвани я!“ — и те са успявали да я хванат само наполовина… а други — направо никога не са ги хващали, като че ли са били програмирани да падат.

Всички дами, които обичат да кърмят на публични места, са поканени на мотосъбора — да покажат, че под “наше сърдечно място” се има предвид гърбът на мотора, не залата за гости.

Всички ли сте тук? Параноята, апатията, депресията и психозата. Само че къде е мързелът? Никой ли не го е виждал? А, ето го — добричкият ми той! От нищо не прави нищо, ама пак едва се влачи.

Всички проблеми винаги започват по един и същ начин:

После мъжът вече не спира да подписва документи, без да знае за какво са — само знае, че са „спешни“.

Всички си носят по нещо за ядене в киното, а мен ме изгониха! Казаха, че „тук се хапва само вътре в прожекцията“. Аз тъкмо си бях запалил барбекюто пред входа — да не ми стане лошо като стане тъпо!

Всичко съм виждал след купон — заспали в тоалетната, ходят боси по плочките, счупено, разлято, повърнато… ама накрая всички се кълнат, че най-лошото е, че ги е нападнал кактусът!

Всъщност марихуаната не е трева, а си е цвете — само че я засаждат в саксия без дъно и после се чудят защо не цъфти.

Всяко вегетарианско ястие става двойно по-вкусно, ако в него тайно има поне една лъжица месо — просто да си знае човек, че не е напразно.

Вчера бях в лунапарка и минах през къщата на восъчните ужаси. В тъмното се чу тропане, пробляснаха лампите и накрая се раздвижи един от манекените — ковчегът се отвори, оттам се надигна един “призрак” с полуразпаднала визия, присви очи и изстена:

Секунда по-късно се свлече обратно, удари капака и го закова с “клик”.
Що така?
Толкова ли съм страшен, че даже призраците предпочитат да си лежат вместо да плашат?

Вчера бях на сватба. Жениха детето Младен — на леля му Дани.
Казаха: „Да има много време да се вее… както буквите по поканите!“

Вчера в Китай най-накрая приключи преброяването на населението, започнато през 1909 г. — и успяха да стигнат само до „който не е отчетен, да се обади“.

Вчера в бара напих една мацка, възползвах се от моментната ѝ загуба на ориентация и я пратих да си търси телефона… в профила ми в социалните мрежи!

Вчера видях жив заек! Сигурно няма да повярвате, ама аз не минах и през буквата С — направо заобиколих, щото там все излиза „сюрприз“!

Вчера за първи път отидох на риболов. След третия час, най-сетне щуката кълвна… и после изключително доволно се измъкна—очевидно беше ухапала само закачката!

Вчера, за да заспя… вместо овце броих чашите, които ми се трупаха в шкафа. Преброих 20 чаши и една чаша… която все ми се набива на очи, че „липсва“ — и така и не може да се намери къде се е скрила!

Във връзка с последните събития в Гърция, Холивуд подготвя продължение на “300”, под името “300 милиарда”.
Само че този път няма битка — има смятане: кой колко ще плаща… и кой най-накрая ще изглежда като победител.

Възможно е Господ да не ти позволява да отслабнеш, защото знае, че като станеш стройна и секси — ще започнат да те гледат прекалено сериозно. А после как ще ги разсмиваш с тирадите си „Кой ти каза, че сте поканени?“
П. С. Господ има нужда само от сълзите на бедните жени, дето цял живот мързеливо цедят безвкусен ориз… и после пак са „благодарни“.