Глобиха ме, защото разлях кетчуп пред храма… Вярно е, че беше в „Кетчуповото средновековие“ на фестивала, но… все пак.

Говоря няколко езика свободно—всъщност всички ме гледат странно, щом почна… Но аз си ги говоря наистина уверено!

Говорят си двама приятели:

Говорят си двама психиатри:

Годината е 3523. Датата — 25 декември. Земята отдавна е само архив — не че някой го е чел, но поне така се поддържа традицията. Живот няма. Дори и споменът е в ремонт.
Извънземното Грумил обаче не се отказва. Той засича със странен уред странен сигнал, който идва от… странен предмет. Похапва вълнението с мислите си и се приближава с трите си очи към светеща, тънка, правоъгълна плоча — нещо като древна религия, само че по-тънка.
По екрана изскача надпис на непознат език и телевизорът бръмчи, сякаш също е сам:

Големият въпрос при наркотиците е не „вредно ли е“, а „от кой момент вече започваш да си чертаеш собствените правила“.

Господ пази децата и лудите. Аз все още съм тук — какви доказателства искате още, че има пропуск в системата?

Господа, предупреждавам ви, че асансьорът ни е с икономична поддръжка — няма да ви надува климатика, ами и ще гледате да не се обаждате на никого от високите етажи… понеже просто няма кой да ви чуе!

Грипът обикаля наоколо и шепне романтично:
„Хайде, виж сега… една седмица в леглото, само ти и аз… и да не ставаш, докато не минем на преглед!“

Група деца от Колумбия си направили снежен човек за празниците. Само че като не стигнали до истински сняг, го направили от ледени кубчета и сметана. После от полицията дошли да го “оценят” — и му казали, че струва 25 милиона… защото бил „първият в района със защита срещу топене“!

Гъзар и скъндза са в пустинята. Скъндзата има шише вода.
Гъзарят:

Скъндзата:

Минават часове в мольби и нерви. Най-накрая скъндзата се примирил и отсипал 2 капки.
Гъзарят (с намек за величие, заливайки си мустаците):

Да ви се похваля: днес ми откраднаха чистачката. И понеже се сетих за песента на Тодор Колев, реших да пожелая на крадеца да си я сложи — ама не пред колата, а отзад… да му чисти живота, не стъклото!

Да работиш с деца е лесно — само им кажи, че имаш „лошо“ чувство за хумор, но винаги печелиш: слагаш им забраните в джоба, а после ги караш да ги търсят… докато се смеят.

Да се живее трудно става все по-лесно… докато не стигнеш до сметките — тогава пак ти става трудно, само че на вноски!

Давайки си вид, че много помагаш на детето в пясъчника, спокойно можеш да си и ти играеш — нали накрая пак “ти си виновен” ако кофичката е натъпкана догоре и греблото е потънало в земята.

Дадох на един слепец 100 лева назаем. Каза, че ще ми ги върне, ама като се видим…
Само дето аз още ги чакам — той вече „се видял“ с парите.

Далаверата да си говориш сам си е далавера! Всеки път ти се пада да спориш с най-правилния мозък в цялата стая — и то без да ти противоречи… защото ти му си шефът!

Дами, спрете да си поръчвате мъже като Дядо Коледа — „доставка до вас, с брада и без забавяне“. Цяла Европа вече ги получи, и сега само Азия и половин Африка останаха да ги чакат… и да си сменят адреса по три пъти!

Два дни преди да се родя си казах: „Ей сега ще се бръсна на гладко!“ Само че вместо подарък — какво да видя: чакам гел за бръснене… а получавам компютър!
А ти защо ми подаряваш лаптоп?! Аз съм още бебе… кой ще ми „инсталира“ пяната?

Два парфюма си говорят и единият вика:

Другият отвръща: