Видовете тройки
Македонска тройка: Двама си говорят на „четири очи“, третият стои отзад с метален кол.
Руска тройка: Мъж, жена и „приятел“ мечка.
Студентска тройка: Двама учат до сутринта, третият пише конспект и се прави, че спи.
Гръцка тройка: Двама убеждават третия, че всичко е наред, а той се прави, че им вярва.
Италианска тройка: Двама спорят колко ще правят нещо, третият и той обявява „същото“.
Еврейска тройка: Двама правят с*кс, третият урежда договорите за излъчване.
Арабска тройка: Двама правят с*кс, третият подготвя план и съобщение.
Афганистанска тройка: Един го прави, другият държи погледа надолу и пази положението.
Българска тройка: Един го прави, другите двама само му дават акъл „как да стане правилно“.
Пернишка тройка: Голф тройка.

Видях котка в двора и реших да ѝ отрежа пътя с лопатата… На пръв поглед „спечелих битката“.
После три дни само мяукаше под прозореца и ми скъса мира — без интернет, разбира се!

Видях реклама за пречиствател за вода, който прави всичко. Взимам го още днес — нали е “многофункционален” — че довечера да ми изчисти дома, да изглади нервите и да доведе и платения квартал до ниво “като ново”.

Виж, прочутият монолог на Хамлет „Да бъдеш или не“ не е философия, а чиста проба аматьорщина пред истинските дилеми, които тревожат една жена:
защото тя не се пита „да бъда или да не бъда“, а „да нося ли тази рокля… или да го направя, но с друго — че да не се каже, че съм била пак същата“.

Викам на милата ми:

А тя ухилено:

Викат ми „калкан“, щото цял живот съм на дъното—само дето не пестя хумор, а го ползвам като възглавница!

Викат му „детето чудо“, ама не щото може нещо — а щото всеки се чуди: от кой точно татко е… защото майката казва „всеки“, а баща ми вика „къде ми е подписът?!“

Винетката поскъпва, понеже вече не се прежалвате да запалите една цигара повече — и оттам липсват приходи за магистралата до морето.

Високопланинско пасище. Широко стадо овце пасе на воля и се търкалят в свежа трева, все едно им плащат за това. Овчарят се е подпрял на стар резбован дървен кривак, разпердушинено духа в медната си кавалджийска тръба и си прави работата, както си му е редът.
По едно време — *дин-дон, дин-дон*. Звън отнякъде, все едно някой търси овцете по име.
Цялото стадо вдига глави, зяпва към овчаря и чака какво ще стане.
Овчарят се присмива, бръка дълбоко под ямурлука и изважда смартфон.

Обръща се към овцете, сериозен като съдия:

Включих телефона си да се зарежда! Батерията беше 20%, след пет минути гледам — 12%… Значи някой ми взима тока, докато си мисли, че “се зарежда”! Пипнах го телефона… и картинката почна да свети по-силно!

Влиза в магазина маскиран мъж с пистолет и вика:

Влиза един луд в болницата и тръгва да влачи една запалка по пода.
Поглежда го докторът и вика:

Влиза една жена в кабинета на психолога и казва:

Психологът:

Влиза притеснен човек при психиатър и казва:

Пациентът:

Докторът:

След него влиза друг и започва:

Аз тичам, тичам… минавам през спирки, отбивки… стигам Централна гара — и будилникът звъни.
Докторът го гледа спокойно:

Докторът кимва:

Пациентът:

Докторът въздъхва:

Влиза притеснен човек при психиатър и нервно подхваща:

Влиза следващият и започва:

Влизаш в къщата — мирише на печени кюфтета, излизаш навън — всички говорят за „кюфтета“… ама няма как, нали ти си боядисал кухнята на картички!

Вместо с тамян прекадих къщата с пуканки… по-весели празници не сме имали — съседите дойдоха да питат дали пак сме запалили фурната!

Водата край Созопол беше напълно в нормите: с 10 литра се минаваха точно 100 километра. Само че след това започваше да се оказва, че това не са били гуми — а салфетки.

Водят буйно момченце на психиатър. Психиатърът го пита:

Водят деца на посещение в зоологическата градина. Спират пред клетката на лъвовете и учителката пита:

После стигат до клетката на камилите.

Накрая стигат до клетката на маймуните.