В психиатрията:

В разговор между вулкани:

В редакцията влиза млад поет.

В ресторант:

В ресторанта:

В селска дискотека един метъл отишъл при диджея и му казал:

След минута диджеят се провикнал по микрофона:

В списъка ми с постижения има само едно нещо — доказах, че родителите ми никога не говорят напразно.

В съда...

В театъра. Пускат постановката „Хензел и Гретел“. Още преди началото в фоайето един мъж почва да се презапасява с бонбонки — удря си три бързи лакомства, ама много бързо усеща, че… работата става „криво-ляво“.
Първо действие минава. В средата му прилошава и той изведнъж разбира, че му трябва тоалетна веднага. Слиза по тъмното, търси WC — отваря една врата, втора, трета… нищо. С последна надежда отваря четвърта — вътре стои огромен декор: една стара печка.
Облекчава се, връща се доволен на мястото и се чуди защо цялата зала е избухнала в смях още докато той изчезва.
Пита жена си:

Жената го гледа и казва:

В този живот аз уверено стоя на краката си — стъпил на дъното, ама поне е стабилно.

В ученическите си години си намерих стара Nokia 3310… още имам две чертички от батерията! Първо я носех в чантата, после в чекмеджето… а тя — човече — още си мисли, че е на зарядно.

В чата:

В „Пирогов“ докараха баба с отравяне:

Вглъбих се в себе си… и там – пак сметката не е платена!

Веганите не се раждат — те покълват… в саксия с мента, за да няма как да ги хванеш неподготвени.

Веганите не ходят на концерти с гайда — много ги дразни, че всеки тон им напомня за „овчата“ история.

Веднъж една хлебарка влезе през прозореца на колата. Аз я търся, търся… Накрая се оказа, че не е в колата — просто е паркирала в купето.

Великден. Пред църквата стои напушен хипар и гледа стъклено хората, които минават. Стига попът до него и го поздравява:

Вече и лютеницата стана „менте“ — цял ден ям, а нито веднъж не ме вкара в своята… лъжлива реклама, че „ще стане по-весело“!

Вече не знам тия хора татуират ли се или просто нямат къде да си запишат важните си бележки—като отпечатък на ръката, че „утре пак ще се сещам“.