Възрастна дама влиза в аптеката и пита:

Аптекарят:

Дамата:

Въпреки очевидната си мъжкарщина, мъжете с мустак също плачат… само че го правят тихо — щото не искат мустаците да им разберат.

Въпрос в тийн-форум:

Върви един българин по улицата и намира пачка пари. Взима я. Брои ги. И си мисли… НЕ СТИГАТ!
(ама то пък поне са в грешната посока — към банката все не ми ги пускат)

Върви реклама на кафе машини „Робот“.
Аз:

Пак аз:

Вървял един човек из пустинята с едно гигантско перо на рамото и срещнал друг — той пък носел цяла кофа с вода.

Вървял си Таралеж през гората, видял една гъбка и ѝ казал:

Гъбката отговорила:

Вървяла си Червената Шапчица през гората. Среща я Вълко и й вика:

Върха на ревността:

Вярната жена спи само с мъжа си — с останалите… само ги гледа с недоверие и си мърмори: “Не, не, този не е той…”

Габровец се прибира с такси. Наближава къщата, обаче шофьорът минава покрай номера на входа и не спира. Понеже улицата е само нанадолнище, колата профучава като куршум.
Габровецът:

Бакшишът, пребледнял:

Габровецът, надвиквайки се с удара:

Гадание с хлебарка…
Ако хлебарката е свежа и бодра — значи си имате работа за това, което вече е тръгнало добре.
Ако е мънкаща, унила и пребледняла — насочете критиката към половинката: явно ви храни с „каквото има“, не с каквото трябва.
Ако е черна — очаквайте служебни новини: някой ви е забелязал… и то не от добро.
Ако е кафява — вие сте в романтичния сюжет, но от тези, дето са „само приятелство“ вече трета седмица.
Ако е зелена — време е за големи пари. Само че най-вероятно ще са в долари… но в джоба на някой друг.
Ако през цялото време мърда с мустаци — човек сте, дето не може да стои на едно място… най-вече в главата си.
Ако спре да мърда — няма значение: вече сте философ. Или просто не е издържала на емоциите ви.
Ако гледа учудено — приятелите са „заети“, защото не ви ценят достатъчно.
Ако е уплашена — значи сте от хората, които умеят да настояват… и да не отстъпват дори когато им казват „стоп“.
А ако е ярко синя, с рога и говори на човешки глас — поздравления: или сте се разболяли, или някой ви е пуснал филм за химия вкъщи.
Сега измерете хлебарката.
Ако е под 1 см — семейството ви е стабилно: там има ред, щом дори не може да се надвива.
Ако е над 3 см — търсещ човек сте: не „какво да ям“, а „къде да избягам“.
Ако има мустаци колкото вашия нос — любознателен сте. Всичко ви интересува… най-вече как е стигнало до вас.
Ако единият мустак е по-дълъг — още се хвалите, но не сте показали докрай какво умеете.
А ако мустаците ѝ са точно толкова, колкото излиза от сложна формула за дължина, диаметър и логаритъм — значи сте педант: дори хлебарката ви е изготвила протокол.
Сега я пуснете.
Ако побегне право — всичко хубаво е пред вас… просто не сте го настигнали навреме.
Ако побегне наляво — чака ви вълнуваща среща, но не гарантирам кой ще е вълнуващият.
Ако побегне надясно — внимавайте в работата: някой ви върти интриги така „деликатно“, че ще ви звучи като комплимент.
А ако тръгне обратно към вас — значи сте интересен човек. Или сте ѝ станали домашен любимец.
А ако си стои на място — поздравления: хлебарката е умряла.
…А вие пак сте изкарали „пророчество“.

Гей на литургия. Попът мандахерца размахва кадилото насам-натам.
Геят се привиква:

Главата ми е като стара пералня — пускам я уж да се отпусна, а вътре все едно се върти програма „кал“, само дето никога не свършва.

Гледам как живее народът около мен и си мисля:

Гледам на спирката една бременна жена. Станало ми е любопитно дали бебето е момче или момиче и накрая я питам:

Гледам цената на доматите и си викам: баси… живеем в държава, в която само богатите имат право на салата.

Гледам, наистина вече е дошло онова време — дамите започнаха да си размахват домашните неща.
Аз се чудя… да си покажа ли къде държа суджука — или да не си развалям имиджа?

Гледах как на разходка един се опитва да си води разговор с лебедите. Стоеше и им обясняваше делово, все едно са негови колеги—и дори им махаше с ръце, все едно ще му отговорят с “да” или “не”! Прибрах се вкъщи и разправям на котарака. Умряхме да се хилим—че лебедите, както си знаят, си крякат, а нашият човек си говори на тих режим.

Гледах я и си мислех: „Леле, тая е направо страшна…“, а вътрешният ми глас веднага каза: „Спокойно, няма да мина никой — тя така гледа, че и крадецът ще си помисли, че е сбъркал адреса.“