В лудницата постъпил някакъв мазохист. Директорът на лечебното заведение направо светнал:

Речено-сторено. Само че след няма и седмица мазохистът влязъл при шефа и се разплакал:

Мазохистът мрачно поклатил глава:

Същия ден началникът се мотаел тихо край стаята. Открехнал вратата колкото да не му личи и надникнал…
И какво да види? Мазохистът коленичил и се молел:

А садистът, усмихнат като дявол в отпуск, му правел среден пръст и крещял със злорадство:

В лудницата създали група за организиране на бягство… Тече трескава подготовка — намират въже с кука, сгъваема стълба и всякакви „научни“ приспособления.
Ден преди насрочената дата — точно като по учебник — се изви ужасна буря. Идеални условия…
В деня „Х“ пратили един да разузнае. Връща се той тичешком, пребледнял и отчаян крещи:

Той преглъща и довършва:

В магазин за авточасти:

В магазин за килими:

В магазина за играчки:

В магазина.

В магазина:

В магазина:

В магазина:

В магазина:

И аз: “Брат, това не е разходка — това е човек, който е преживял втори живот!”

В малките часове на нощта някой звъни по вратата като за последно.

Само че като влязъл, му станало едно такова… съвестно му станало да не помогне. Слязъл бързо навън и извикал към тъмното:

В метеорологичната служба звъни телефонът.

В наши дни щастливите хора си личат по ризите. Ръкавите им са завързани отпред — на панделка. Защото са толкова спокойни, че дори когато ги “хванат” за работа, пак си остават изрядни!

В новите нискотарифни авиолинии правило едно: който се качи последен на самолета, не е последен ред — а последен „помощник“: ще го назначат за стюардеса.

В омагьосан кръг съм. Лекарят ми каза да си намеря работа, а шефовете ми казват да си намеря психиатър…

В офис на МТЕЛ:

В последно време детето яде само кюфтета… страх ме е да не стане вегетарианец. Само че не от месото — а от това, че ги готвя само за него и иначе не яде нищо друго.

В претъпкан вагон влетява възрастен мъж с куфарче и свети фенерче. Още на първата спирка спира един пътник и го пита:

Почнал да мята касетки, портфейли и телефони — и така изчистил всичко, докато останала само една жена до прозореца. Приближва се и пита:

Жената пребледняла и с треперещ глас прошепва:

Мъжът се усмихва широко:

После прибрал фенерчето, седнал до нея и казал:

В психиатрично лечебно заведение двама пациенти се люлеят на третия етаж върху закрепена отвън за прозореца дъска—единият вътре, другият навън. Дъската е направена така, че да стърчи точно над плочника под прозореца.
От входната врата на първия етаж се чува звънене, а под прозореца се развиква външният:

Вътрешният се навежда, поглежда надолу и:

След минута външният гледа как приятелят му лежи на плочника и се мята, после весело подхвърля:

В психиатрията пациентите гледат новините.
Един от тях след всяка емисия се удря радостно по челото с ръка и весело казва: