Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Баби
Дете към баба си в автобуса:
Бабо, бабо, на колко години си?
Жената си прави, че не чува, но детето не се отказва:
Кажи ми само първата цифра!
Шест! — отвръща тя.
А втората?
Нула.
А третата…?
Баби
Дете пита баща си:
Татко, защо дядо тича на зиг-заг из двора?
За теб дядо, за мен свекър! Подай ми втория ключ за гаража!
Баби
Дете пита баща си:
Татко, защо съседът тича на зиг-заг из улицата?
За тебе е „бягане“, за мен е „стрелба“… Подай ми третия пълнител!
Баби
Детето заминава за лятото при баба си. Спешно му търся вентилатор — да се порадва тъщата, че най-после има и за кого да „духа“!
Баби
Дирижабъл – търсач на подземни богатства.
Пирамида – каменна готварска печка, която си прави “пирамидални” манджи.
Каравана – някой, дето си е сложил колела на легена и си го мята от стая в стая.
Прабаба – пращяла баба, която пак е забравила да върже прането на въжето.
Чайка – чай с отлична оценка “ка-ка”.
Бардак – бар за шофьори на ДАК, където всеки поръчва “едно за пътя” и получава лопата за паркинга.
Баби
Днес един мъж си изпусна мобилния на тротоара пред МЕТРО и се зае да хваща таксито. И аз, нали съм добричък, веднага скочих. Затичах се, развих хората, минах през бариера, подритнах количка, прескочих куче, подхлъзнах се, но се съвзех, изскочих пред самото такси с геройски замах… и накрая го настигнах, потупах го по рамото — задъхан и потъннал в пот:
Извинете… ох… изпуснахте си телефона… на тротоара пред МЕТРО… охххх…
Ооо, много сте внимателен! Но… къде е телефонът?
Ми нали ви казах къде е, на тротоара пред МЕТРО!!!
Баби
Днеска сутринта Дядо Мраз се събуди рано. По мръкване. Качи се на покрива на хижата и погледна през телескопа — от 9 облака в десетия, от 9 комина в десетия, от 9 пекарни в десетия, от 9 улици в десетия, от 9 града в десетия, от 9 държави в десетата, от 9 ледени пързалки в десетата, от 9 сезона в десети, от 9 галактики в десети, от 9 царства в десетото — и си каза:
Бах маааму… колко далече ще ми дойде коледната поръчка!
Баби
Докарали значи на Кума Лиса чували със сол. Обаче тя не можела сама да си ги прибере, та тръгнала да търси помощ.
Първо отишла при Баба Меца и рекла:
Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибирам солта довечера?
А Баба Меца:
Ах, мое момиче… с удоволствие бих ти помогнала, ама довечера с Дядо ти Мецан такава работа… нали се сещаш.
Кума Лиса отишла разочарована. Отила при Вълчо — да ама и той се извинил:
Довечера имаме работа с вълчицата… не мога, куме.
Кума Лиса вече съвсем отчаяна и решила да отиде при Зайо Байо — славел се, че е най-големият мързел в цялата гора. Проплакала му:
Зайо Байо, помогни ми, че да прибера солта!
Зайо Байо въздъхнал:
Кума Лисо, с удоволствие… ама имам една страшна болест.
Лисицата веднага:
Ей, няма нищо, Зайо! На мене това не ми пречи.
А той:
Не, бе, кума… много е страшна! Нямаш представа просто!
Кума Лиса изнервено:
Добре де… каква е тази болест, че толкова ме плаши?
Зайо Байо:
Ми боли ма… оная работа… за твоите чували със сол!
Баби
Доктор към пациент на изписването:
И да знаете, че имате право на още малко надежда… И предайте много поздрави на майка Ви и баща Ви!
Какви поздрави?! Те отдавна са си отишли…
Да, точно затова. Щом ви казвам, че скоро ще може да им ги предадете лично — предайте им ги още при първа възможност!
Баби
Дори да не знаеш кой е написал „Червената шапчица“, пак ще ти стане ясно, че това не е българска приказка. У нас, като тръгнеш от баба, не си с шапчица, а с торба банички—защото се връщаш при мама, не при вълка!
Баби
Дядо Горан бил на баня. Баба Нада се врътала в къщи и от време на време надничала през прозореца: “Иде ли, иде ли?” По едно време — ей го на, търчи старецът, заметнат само с един пищимал:
Надааа, събличай се, че да си свършиш работата!
Що, бе? — вика бабата.
Ми, айде сега… станал ми е. От коледа миналата не ми е било така!
Баба Нада — вдигнала шум, вдигнала бъркотия: първо си вдигнала едната забрадка, па другата, па ризката… и чак средната пара на пяната не мирясала, ама дядо Горан гледал към дъното като окъсан телевизор — трайно се загледал.
Тъй минала още година. Дядо Горан пак на баня. Този път баба Нада взела мерки — съблякла си всичко от рано, сложила си само “една работа”, и в тръпнещо очакване вперила поглед към пътя.
И по едно време — лети отдолу, бай Горан, пак само по пищимал. Отваря вратата и се втрещява в гледката, дето го чака:
Ей, мамка му… Нада, ти само за онуй си мислиш, а че мене банята ми обра дрехите — ич ти не дреме…!
Баби
Дядо Иван се връща от пазара, взел половин килограм сирене и го стиска под мишницата. Среща го баба Мария, комшийката:
Вий, Иване, солено ли е?
Солено е, Миче, много е солено…
Баба Мария се навежда, хваща единия край на сиренето под мишницата му и изведнъж гълчи:
Що ми се правиш на разсеян бе! Солено ли е, а?
Ама ти за сиренето ли питаш, бе? Щото аз помислих, че за мене питаш… та затова не мога да кажа дали съм солен, като се крия под мишницата!
Баби
Дядо Санде е болен! Викат го на доктор! Баба Гюргена го наставлява:
Че отидеш, че се съблечеш и че легнеш.
Дядо минава през вратата, ама се скри зад завесата и като излезе—чисто голичък, легнал по средата на кушетката!
Доктор Смиляна го погледнала и пита:
Дядо, ама ти оти си гол?
Абе нали ме гледаш!
Ама ти оти си легнал там, дето се мери?
Е па дете, нали и за тебе требе место—ама ти си дошла с въпросите!
Баби
Дядо и баба на пейката.
В последно време все ми изчезват мислите…
С кого бе?
Ами… не помня!
Баби
Дядо и баба отишли в гората да си търсят гъби. Изяли кефа по пътя, наситили се на смях и като се уморили от работа… седнали на една пънчушка да си починат.
Баби
Дядо и баба са на пътешествие с кола и спират в една крайпътна кръчма да хапнат. Хапват, подсмихват се, че всичко е много вкусно, и пак потеглят. Минават около 100 километра и бабата почва да се вайка:
Ох, требе да се върнем! Забравих си шалчето там…
Дядото веднага вади парата от него:
Що не си гледаш работата, ами все нещо се сещаш късно! Като няма ум, че да не се размотаваш по салфетките! — и рязко обръща колата. Тръгва обратно през всичките 100 километра, мрънка, ругае и се чуди на глас как баба му може така да е “напред с главата”, че чак я е зарязала в кръчмата.
Най-сетне стигат. Бабата с облекчение слиза и тръгва да влиза:
Само да си взема шалчето…
А дядото я изпраща с пъшкане:
Е, хайде… така и така ще обикаляш там — поне донеси ми и вилицата… че нашата май пак я забравихме в масата!
Баби
Дядо и баба си купили нов хладилник, включили го в тока и в стаята се разнесъл сладникав мирис на изгоряло.
Ммм, защо мирише? - попитала бабата.
Тихо, ще се разпее… нов е, още учи песничката. - казал дядото.
Баби
Дядо и баба си купили нова микровълнова печка. Пуснали я за първи път и излязъл леден дим.
Бабата:
Защо мълчи?
Дядото:
Няма как… Засрами се от нас. Казала е, че първо трябва да се понаучи, после да заговори!
Баби
Дядо и внук спрели край пътя да се напикаят. Момчето свършило за секунди, а старецът все не можел да “запали”.
Хайде бе, дядо, защо се бавиш?
Баба ти е виновна. Като ми пипне бельото, цяла седмица не мога да разбера къде е скрила ключалката…
Баби
Дядо и внуче:
Дядо, интернетът не върви…
Стига си пипал мишката, бе! Тва не е дъвка!