Веднъж баба Яга грабнала млад и непослушен момък и му рекла:

Момъкът си помислил: „По-добре направо да ме сготвят…“
А баба Яга веднага:

Момъкът се усмихнал, без да му пука:

Веднъж една вещица хванала млад и красив момък и му рекла:

Момъкът се замислил и си казал:

Вещицата се приближила и отсече:

Момъкът мигом отвърнал:

Вещицата се разсмяла:

Ветеринарен лекар влиза в приемната при жипито си. Поздравяват се кой както може и докато си разменят някоя и друга дума, джипито го пита:

Ветеринарят се подсмихва:

Влиза дядо в бакалията точно преди да затворят и пита:

Касиерката отива до склада, връща се и слага едно последно пакетче захар на тезгяха.
Поглежда го, премерва и казва:

Дядото се замъква обратно до склада, гледа се какво става, после се връща с уж “по-голям” пакет.
Слага го на кантара и леко го натиска с пръст да “падне” показанието.

Влиза един дядо в кабинета при доктора, разтреперан и пъшка:

Докторът:

Дядото:

Жена му, която чака отвън, влиза веднага:

Докторът ги успокоява:

Дядото въздъхва с облекчение:

Докторът:

Влизат майка и дъщеря в претъпкан автобус и след 10 минути дъщерята въздъхва:

Внук е при баба си на село.

Внукът, който прекара цялото лято при баба на село, казва, че баба му мери кръвното по-точно от личния лекар: тя само погледне тонометъра и веднага вика — „Спокойно, дете, това е от бързане… пак не си се успокоил!“

Внуче отива при баба си на село и тя го черпи с курабии.

Войник праща от казармата колет на баба си. Вътре има тубичка с крем и бележка:

Вчера на софийското Околовръстно една дама и аз си мерихме бързината — тоест, по-скоро тя мереше, а аз се опитвах да не се излагам. Тя беше с малката количка, дето събира покупки от кварталния пазар, а аз — на платното, с 110 коня Голф. Правим старт, тъпичка, 200 метра…
Аз я изпреварих 2 пъти с лекота, тя мене — само веднъж… ама накрая се оказа, че дамата не караше за бързина, а за да не ѝ замръзнат кюфтетата в термочантата.

Възрастна жена влиза в аптеката.

Върви Зайо из гората и се спира на една поляна — играят си там няколко мънички лисичета.

На другия ден пак същото. Лисичетата се обидили и отишли при майка си. Майка Лиса решила да им учи урок. Скрила се в храстите до поляната и чака.
Зайо пак отива и пита:

И точно тогава майката изскача да го гони… ама Зайо се шмугва в тесния процеп между два стари ствола. Майката Лиса не успява — заклещва се там.
Зайо обикаля отзад, за да я оправи:

Върви Лъвът из гората. Среща Кума Лиса.

Лисицата заплакала, а Лъвът продължил нататък. Среща Баба Меца.

Мечката заплакала, а Лъвът продължил по-нататък. Среща Зайо Байо.

Върви лисиче байо през гората, целия охлузен и в кръв. Среща го мечокът и го пита:

На другия месец мечокът среща бухала из гората — целият трепери, целия в кръв.

Върви си Червената Шапчица из гората и носи кошница към баба си. Изведнъж от храстите се показва Кумчо Вълчо:

Вълчо се замисля и веднага се прави на ангел:

Върви си Червената Шапчица из гората. Изведнъж от храстите се показва главата на Вълка.

Върви си гъсокът през гората. Насреща баба Меца.

Върви си една бабичка към фурната у селото и гледа комшията бай Симо да излиза с една торба.
От торбата се чува само: трак-трак, сякаш в нея има камъни.

След малко бабичката го настигнала, врътнала торбата и го удряла по главата, като ревнала:

Върви си пчелата през гората. Насреща ѝ майка Калина.