Вицове за Баби

Баби

Една баба продава череши на пазара и вика:

Чеереши от „фабрика“! Купете си череши от „фабрика“…

Един човек я пита:

Бабо, кой ще ти вярва, бе? Кой ще си купи череши, като ги рекламираш така?

Ааа, купуват, момче, купуват… Аз ги продавам не на хора, а на семейство — единият казва: „Вземи за тъща!“, другият — „Вземи за тъста!“… и черешите изчезват!

Баби

Една баба с чувал на рамо се качва в претъпкан автобус и вика:

Алоо, мъжете, внимавайте да не ви се разпукат инструментите!

Абе, бабо, какви инструменти си помъкнала в чувал? - пита я един мъж.

Това не са инструменти, а свирки - отвръща бабата. - Я гледай едната ти свирка се е спукала!

Баби

Една бабичка влезе в кабинета на сексолог и отседна на стола без да я е грижа за тънкостите:

Докторе, луд мерак ме тресе за мъже! Може ли да ми дадеш нещо… хапчета, сиропчета — все тая! Само да го намалим малко?

Лекарят се стъписал:

Какво казахте?

Бабата се пресегнала, въздъхнала драматично и уточнила:

Не “мъже”… а либидо. Много ми е повишено — разбирате, нали?

Той погледнал строго:

Добре, ама… Вие на колко години сте, бабо?

Скоро ще навърша 95.

Лекарят зяпнал:

На 95 ли?! Такова либидо… това е направо феномен! Кажете ми: да не би да сте с прекомерно развити… органи?

Не знам — свила рамене бабичката, — ти ми кажи какво да правя.

Лекарят се обърнал и:

Я, махайте си дрехите и лягайте на кушетката!

Тя се съблякла бързо и се протегнала… чак в единия край.
Лекарят, без да прикрива възмущението си:

Алооо! Къде така сте легнала бе, бабо?! Аз да не съм дошъл да обикалям до стената? Преместете се по средата!

Бабичката го погледнала спокойно и въздъхнала:

Ами ти къде ще легнеш, докторе? Че аз да не съм телепорт… че да те чакам по средата!

Баби

Една бабка си имала куче и много го глезела. Един ден не можела да го намери и почнала да го вика:

Ръф-ръф-ръф, ръф-ръф-ръф…

В същия момент видяла кучето на дивана и да маха с опашка, като казва:

Мир, бабо… не ръмжи толкова, слушам си песничката!

Баби

Една модерна мацка казала на баба си:

Решила съм да ставам феминистка!

Възрастната жена я погледнала с недоумение:

Какво е туй, бабино?

Внучката се замислила да го преведе на по-прост език:

Ами значи жената да е равна на мъжа! Да не му отстъпва — нито в работа, нито в решения!

Бабата се изпънала и въздъхнала:

Ех, че то аз като млада съм била съвсем “равна”! Само че тогава на тоя тарикат казвахме: „Не ме командвай — че иначе ще ти накиснем главата в леген — като на булка!“

Баби

Една по-срамежлива момиче отиде само на почивка на морето.
След няколко дни се обади по телефона на баба си:

Здравей, бабо! Тук е чудесно — слънце, море, лек ветрец… направо си дишам с удоволствие!

Бабата веднага въздъхнала:

Добре де, ама с момчетата как е? Да не би случайно да си се „разчупила“?

Момичето бързо я успокои:

Никакви такива! Другите момичета тук се държат свободно, но аз съм си сериозна. Аз цяла почивка само на тенис на маса!

Бабата се развълнува:

Браво, баби, браво! Само че знаеш ли… няма значение дали този тенис на маса е от руснак, китаец или от някакъв инструктор! Важното е, че момчето е читаво!

Баби

Едно време заекът и вълкът били приятели. Веднъж се разходили заедно и по едно време на една полянка видели баба Меца надвесена над земята — потънала в дълбок сън. А до нея се търкаляла бутилка сливова.
Зайо Байо подскочил и рекъл:

Хей, приятелю! Сега е моментът за „почерпка“! Хайде, да не изсъхне сливовата!

Вълкът, обаче, се дръпнал назад:

Стига де! Ако мечката разбере, ще ни накълцa като салата!

Дългоухият го погледнал с важност:

Ти си бил голям страхливец, бе! Когато „ходещият кит“ пита: „Кой изяде сливите?“, ние ще се правим на изненадани — все едно нищо не знаем!

Речено-сторено! Бутилката била изпразнена „за отрицателно време“, нали така се казва — и след миг се върнала на мястото си празна.
На другия ден баба Меца ги срещнала — изстрелнала поглед, озъбила се страшно и изръмжала:

КОЙ МИ ИЗПИ СЛИВОВАТА?!

Вълкът, като чул „кой“, се опулил, пребледнял и си останал с пълно върховно недоумение, сякаш въпросът паднал от небето.
А заекът само го погледнал отвисоко и с благ тон:

Еее, Вълчо, що се правиш на шашардисан, бе? Сега като те пита — що не вземеш да си признаеш?

Баби

Едно дете отива при дядо си и го пита:

Дядо, ти можеш ли да си пъхнеш брадичката в бурканче с лютеница?

Не, откъде ти хрумна такава работа?

Ами татко каза, че си пъхаш брадичката във всичко… дето има капак!

Баби

Едно момче се прибира вкъщи и дядо му го посреща:

Къде беше, момче?

Влязох в Дискорда, дядо…

И си ходил там така облечен? — гледа го учудено дядото и му крещи: — Ти не си в чат, бе! Ти си в тениска с надпис „ОБАЖДАНЕ ЗА ПОМОЩ!“

Баби

Ето защо не бива да се призовава възрастна жена за свидетел!
В съда в един малък южноамерикански град прокурорът призовава свидетел — стара бабичка.
Започва с въпроса:

Мисис Рамирес, вие мен познавате ли ме?

Разбира се, че ви познавам, господин Хименес — отвръща бабата. — Знам ви още от малък. А и честно да ви кажа… много съм разочарована. Лъжете, въртите си далаверите, всеки път намирате начин да “грешите” точно в ваша полза и говорите зад гърба на хората така, сякаш сте ангел. Мислите си, че сте голяма работа, ама сте просто един скучен чиновник с уста, който не стига дотам, че да мисли!

Прокурорът онемява. Нервно се обръща към другия край на залата и пита:

Мисис Рамирес, а познавате ли адвоката?

Ама разбира се, че го познавам, господин Кларк — казва бабата. — Той е като легенда: мързелив до безобразие, все закъснява и все намира оправдание. Пие му се, пие — и после обяснява на всички колко е “много рационален”. И то не само това — изневерява на жена си… даже не с една, а с три. Между другото, едната е сестрата на жена ви.

Адвокатът замръзва. Ни жив, ни мъртъв.
Съдията ги вика и двамата юристи тихичко към себе си и казва:

Ако някой от вас, идиоти такива, попита свидетелката дали познава и мен… вече няма да имате шанс да си пазарите оправдания. Ще отидете направо на електрическия стол!

Баби

Животни:
Цитат:
Върви лисо-лисо през гората целия окървавен. Среща я вълк и я пита:

Лисо, лисо, какво стана с тебе, защо си целия в кръв?

Ох, вълчо… вървя си аз и ме среща Баба Меца. Като ме видя толкова живачко-пъргава, взе да ме “заеме” за дамска превръзка.

На следващия месец вълкът пак среща орела — целия в кръв.

А бе, орльо… какво е станало, пак ли Баба Меца те е “поправяла”?

Не, не — вика орелът. — Ама мерак ми беше да набарам и аз лисанката… и да я изпреваря! Да каже на Баба Меца, че тия с перата държали по-здраво и не мрънкали като другите!

Баби

Животните от гората пътували с влак до училището. Веднъж другите животни решили да шегуват баба Мецка и скрили учебния ѝ калъф. Тя като видяла, че го няма, много се ядосала и извикала:

Веднага ми върнете калъфа!

Няма да ти го върнем!

Върнете ми го веднага!

Няма да ти го върнем!

Върнете ми го, че да не стане като миналия път!

Животните се стреснали и на секундата го донесли. А баба Мецка ги погледнала и казала:

Ами не ми го върнаха… и тогава цялата класа беше “на поправителен” — защото си изгубих химикалката!

Баби

Животните от гората пътували с влак до училището. Един път решили да се заиграят и скрили термоса на баба Меца. Като се качила, погледнала наоколо и като не го видяла, вдигнала врява:

Веднага ми върнете термоса!

Няма да ти го върнем!

Веднага! Чувате ли?

Няма да стане!

Върнете ми го, иначе ще стане като миналия път!

Животните се стреснали и веднага го върнали. Тогава баба Меца ги погледнала строго и попитала:

Ама какво стана миналия път?

Ами не ми го върнаха…

И оттогава чаят не им излиза… студен!

Баби

Животните си направили тоалетна и сложили Мечо Пух да пуска музика. Идва Лисана баба и вика:

Мече, пусни ми един валс!

Мечо пуска валса, тя си свършва работата и изчезва. Идва Кума Зебра и:

А бе, пусни едно танго!

Мечо пуска тангото — тя готова, тръгва си. Накрая идва Кумчо Вълчо бесен, тръшка вратата:

Ей, Мечо, стига си ги пускал!

Чакай, Вълчо, какво да ти пусна?

Пускай каквото искаш!

Мечо пуска какво ли не, ама след малко вълка излиза по долни гащи и започва да гони Мечо. Лисана баба веднага се обажда на Лъва:

Негова работа! Вълчо пак се прави на шеф, а Мечо му саботира царското време!

Лъвът ги извиква двамата и пита:

Вие защо нарушавате горския ред?

Вълчо се оправдава:

Как да не го гоня, царю?! Аз имам разстройство… и то ми пуска не химна, а „виновника“!

Баби

Заекът и мечката били приятели. Заекът живеел на 1-вия етаж, а мечката — на 100-ния. Винаги си говорели през балкона — да се чуват, крещели като за световно. Та целият град си мислел, че има извънредно съобщение.
Сложили си най-после телефони.
Един ден заекът се обажда на мечката и казва:

Бабо Мецо, чуй ме малко… само ми кажи: да ти викна ли на балкона, или пак ще си на 100-ия?

Баби

Зайо Байо си намерил лъскава свирка. Отишъл в гората и рекъл на Кума Лиса:

Кума Лисо, ти туй-онуй свири ли? СВИР-СВИР… ако не ми дадеш баница — СВИР-СВИР…

Изяла му баницата.
После отишъл при вълка и казал:

Вълчо, СВИР-СВИР… ако не ми дадеш баница — СВИР-СВИР…

Вълкът му дал баницата.
После отишъл при баба Меца и рекъл:

Бабо Мецо, СВИР-СВИР… ако не ми дадеш баница — ЦЪК-ЦЪК… аз сам ще си я изпека.

Баби

Зетът отива на годишнина при тъща си. Спира пред двора, поглежда часовника и виква няколко от гостите да му помогнат да свалят подаръка.
Тъщата стои и ги наблюдава, без да бърза да се радва:

Това сигурно е от новите перални… или някоя модна кухня, дето влезе в промоцията с гаранция.

Зетът моли всички да дърпат заедно червената панделка — и щрак! Голям кашон, разнищен отстрани с ленти, се отваря. Тъщата гледа, гледа… и вижда:

Какво е това?!

Камъни, бабо — усмихва се зетът. — За да си направиш нова пътека… за всеки случай. Че като идваш да ни “обикаляш” по гостите, да не се подхлъзваш на думите.

Баби

Зетят отива на именния ден на тъща си. Спира колата пред двора и моли няколко от гостите да му помогнат да изнесат подаръка. Тъщата гледа как свалят огромна кутия и си мисли:

Това сигурно е от новите перални… или пък от онези модерни мебели с ламиниран плот.

Зетят размахва голямата червена панделка — и какво да види тя? Кутията е пълна с пясък и камъчета.

Ама какво е това, бе?!

Пясък, бабо… за да си направиш дворче. Да се поразходиш босичка, да си броиш камъчетата… и да си съскаш: „Ей, пак ми направиха ремонт!“

Баби

Зима, голям студ. В трамвая се вози само един млад човек. Качва се и една баба. Отива право при него и му казва:

Момче, отстъпете ми място, моля ви!

Вие в трамвая по талон ли сте? Всички седалки са свободни — седнете където ви е удобно.

Удобно ми е… ама не и топло. Вашето място е направо на „парно“!

Баби

И казала майката на Малката Мишчица:

Дъще, ето ти малко сиренце, занеси го на баба!

А защо пък аз? — попитала Малката Мишчица.

Добре бе, хайде аз ще отида! Щом искаш да поостане гладно сираче, няма проблем!