Вървят си из гората Баба Меца и Зао Байо и се чудят с кого да се направят на тарикати. По едно време виждат на една слънчева полянка излегнал се Вълкът Мечко – дебел, ленив и надуващ се, все едно му е платено да лежи.
Баба Меца веднага наднича към Заека:

Заекът пребледнял:

Отишъл Заекът при Вълка, сритал го леко и му шепне:

Вълкът се напекъл до мозък, мързи го да си мърда и отваря само едното око:

Заекът се обръща, че Мечката го гледа отстрани, и пак:

Баба Меца се подсмихнала, Заекът още веднъж:

Вълкът бесен скочил да го гони. Само че в тоя миг Мечката се изправила с един капак от шахта, дигнала го на рамо и викнала:

Вълкът шест месеца лежал в реанимация, после излязъл на патерици, с 200 шева и с още “подобрения” към тялото — ама пак си мислел, че му се живее хубаво. Паднал пак на същата полянка, под слънчевите лъчи, отпуснал се като котка на кирия.
И точно тогава минали оттам Заекът и Баба Меца.
Гледат — Вълкът лежи, нищо не подозира. И Мечката пак:

Заекът пак сритал Вълка леко:

Вълкът го погледнал с мързеливото си око и изръмжал:

Заекът го подгони:

Вълкът скочил да гони, но пак се появила Мечката с капака и му казала:

Гарванът и Баба Меца пътуват заедно в самолет, но гарванът през цялото време подскача и се тръшка по седалката.

На Баба Меца ѝ харесало и решила и тя да „пада от кеф“. Подскочила, тръшнала се на седалката и самолетът започнал да сваля височина.
Гарванът я погледнал и рекъл:

Гогол страдал от тройственост, която се състояла в това, че с единия крак беше заклещен в “някога”, с другия сочеше уверено “утре”, а между тях — действителността, която го бутала отзад, все едно закъснява за съчинение.
Ахил е с мускули като планини и поглед, който казва “ще те стигна”. Хектор пък — обратният: гледа те уж страшно, ама точно когато трябва да тича, краката му първо се договарят с гърба.
Донки Ходила… (Дон Кихот) — и всеки път, щом му казвали “пак мечта”, конят отвръщал: “Това си е път, господарю!”
Баба Илийца бръкнала в пазвата си, но там не намерила нищо — само няколко сухи корички. Погледнала ги, въздъхнала и рекла: “Е, поне хлябът поне е устоял… както аз на празните надежди.”

Градска девойка за пръв път от години на гости на баба си.

Данчо, след години гурбет по Европата, звъни на дядо и баба по Скайпа:

Двама ловци на поляната. Изведнъж пред тях хуква един заек право към храстите. Единият стреля — пропуска. Другият само гледа, без да мърда.

След малко вторият вдига пушката, стреля и откъм храстите се разнася:
“Ай!” — после тишина.

Двама младежи ритат трети. Минава баба и почва да им се кара:

Двама програмисти си говорят:

Двама тийнейджъри от София си приказват:

Две баби по обед… голяма жега, стоят пред блока на входа и се чудят кого да оплюят.
И точно към тях се задава едно момиче — с къса пола, огромни обеци и дъвчи дъвка като мотор.

Две баби си плетат плетките под асмата на село, а по улицата минава военна колона. Едната баба казва:

Другата се усмихва:

Две баби си приказвали пред входа. Едната вика:

Другата отвърнала:

Тогава другата се качила в автобуса и при първия младеж:

Младежът:

Бабата, без да се засегне:

Младежът пак:

Бабата:

Младежът я прекъснал:

Две малки деца разглеждат книжка за динозаври и по едно време започват да спорят:

Две момиченца гостуват на баба и дядо седмица преди Коледа. Вечерта, преди да си легнат, коленичат в стаята си и започват да се молят.
По-малкото казва с пълно гърло:

Другото я поглежда строго:

Две момчета се хвалят с бойните подвизи на дядовците си. Едното вика:

Две момчета се хвалят с военните подвизи на дядовците си. Едното вика:

Две мутри отиват на лов. Както си вървят, единият вдига пушката, прицелва се, ама не стреля. Другият го пита:

Продължават нататък и по едно време пак същият вдига пушката и стреля.

Ден първи. Отива момиче за домати на село — на улицата седнала една баба на пейка…

Ден втори…

Ден трети:

Ден първи. Отива момче за хляб на село — по улицата седнало една жена на пейка.

Ден втори.

Ден трети:

Дете вижда дядо си по потник.