Баби
Яхнал Крали Марко коня си Страхота и тръгнал през гората. Но що да види: храстите изкоренени, камъните преметени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: „Бреее, тука е вилнял някой голем юнак — и то по-голям от мене…“
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, пчелите избягали, че и въздухът като че ли бил разхвърлян. Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: „Бреее, тука е вилнял някой голем юнак — и от мене по-голям…“
Върви нататък, гледа — в една клисура лежи Баба Яга, цялата натъртена: шамиите й скъсани, метлата й счупена, погледът й намръщен, но без сила. Навел се Крали Марко и я пита:
„Кажи, бабо, кой е тоя голем юнак, дето е вилнял в гората?“
Баба Яга мъчително отворила присвити очи, познала Кралевича и събрала сили да му продумa:
„Жив да си ми, баби… какъв си ми хубав, когато не си пил, че даже и драма не можеш да вдигнеш!“