Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Баби
Дядо към внучката си:
Какво ядеш?
Това е лютеница, дядо!
Виждам, че е лютеница, ама защо така без хляб?!
Баби
Еврейско семейство приготвя кошницата на Червената шапчица:
И запомни, Червена шапчице, баба ти ще започне да се оплаква: „Пенсията ми е мъничка, покривът тече, няма дърва за зимата, нямам с кого да си приказвам…“ — Няма да ѝ обръщаш внимание…
Запомни само едно: сиренцето е по 1.30 лв, а кашкавалът — по 1.10 лв…
Как така „по-евтино“?
Ами, скъпа, така поне и вълкът ще се разсърди, че баба не е гладувала…
Баби
Един геймър цъкал по компютъра си цяла нощ, без да става дори за вода. По едно време, докато си мисли за поредния раунд, някой се позвъни на входната врата.
Отваря — гледа: бабичка цялата в черно, с качулка, а в ръката си държи… отвертка.
Геймърът пребледнял и си казал:
Това е Смъртта. Ясно ми е.
Бабичката само кимнала и казала:
Аз не идвам за теб…
…а за какво тогава?
За да ти оправя пинга… и да ти сменя охлаждането на твърдия диск.
Баби
Един дългоног заек влязъл в магазина на баба Меца и попитал:
Бабо Мецо, имаш ли 1 килограм моркови?
Нямам.
На другия ден пак:
Бабо Мецо, имаш ли един килограм моркови?
Не, нямам.
Така всеки ден. Най-накрая баба Меца решила, че това е точният шанс за печалба и поръчала цяла кутия моркови.
Дошъл заекът на следващия ден и пак:
Бабо Мецо, имаш ли един килограм моркови?
Баба Меца подскочила от радост:
Имам, зайко!
Ей, супер… а ти откъде знаеш, че ще ми стигне точно толкова?
Баби
Един дядо все викал на баба си „любов моя“.
Отишъл на село един ден и срещнал комшията си, та го попитал:
А бе, комшия, бабата ми все ми вика „любов моя“. Кво ще да значи това?
Комшията рекъл:
Ей иди при доктор, той всичко знае.
Та дядото отишъл при доктора и му казал:
Докторе, баба ми все вика „любов моя“. Нищо не разбирам, кажи ми кво е.
Докторът му сложил едно огледало пред очите и питал:
Познаваш ли този?
Дядото го гледал, гледал, па рекъл:
Познат ми е… ама откъде съм го виждал, не мога да се сетя.
Докторът:
Вземи си го и като ти се поизясни, обади се.
Дядото прибрал огледалото и всяка вечер се гледал — белким се сети кой е тоя, че да разбере защо бабата му цъка „любов моя“.
Обаче бабата усетила нещо. Един ден праща дядото до магазина.
Дядото излязъл, бабата хваща огледалото, поглежда се и възкликва:
Абе аз се чудя — кво гледа тоя ми дядка всяка вечер… пък то човекът си имал чак любовница, а не „любов моя“ за мен!
Баби
Един дядо решил да провери дали бабата му е изневерявала като са били млади. Намерил стара брошура “за живота и нравите” и започнал да я чете ей така, уж случайно.
След малко се обърнал към бабата и викнал развълнувано:
Бабо, да знаеш какво пише тук!
Какво бе, дядо?!
Пише, че ако някой е бил верен — дават му бонус, а ако е бил… по-свободен — наказват го. И наказанието било така: от заплатата ще му удържат по толкова лева, колкото жертви е имало!
Бабата мигом пребледняла, хвърлила работа, седнала и започнала да брои на пръсти:
Пешо от мазето… Гошо — майстора… Митко — съседът… Стоян — търговецът… и Иванчо, дето уж беше “само да помогне”…
И като свършила, вдигнала глава и отсекла:
Брей, дядо… значи цял живот си бил прав! Тия “удръжки” нема да стигнат — за да ми сметнеш всичко… ще ми трябва цялото пенсиониране!
Баби
Един ексхибиционист обикалял някакъв подлез и си чакал “правилната публика”. Бил се подготвил сериозно за изявата — наметнал шлифер, а отдолу… чисто гол, както си му е редът.
Първо минала една млада мацка. Той си показал “какво има”, с размах — да му е сладко.
Момичето изригнало в смях:
Ха-ха-ха! Аз такива работи съм виждала, та ти с тоя си вятър ли ще ме шашнеш?! Скрий се някъде, че ми разваляш настроението!
И го подминала.
След нея минала лелка на средна възраст — с две пазарски торби и такъв вид, все едно търси касата, не гледа чудеса.
Той пак се развъртял, показал всичко.
Лелката зяпнала, после въздъхнала и му вдигнала ръка като преподавател:
Леле, като Ви видях… сетих се! Ама аз яйцата забравих да взема! Дано е още отворено… че да не ходя пак до магазина!
И се върнала обратно — по задачи.
Най-накрая минавала бабичка. Той се разкрил широко, шлиферът се разтворил като знаменце, всичко — “на показ”.
Бабата го изгледала строго, кимнала одобрително и рече:
Да, прав си, другарю… Това да ни държат без пари едни гащи да си купим — не е работа! Но ти… ела с мен до трафопоста! Има събрание — да видиш какви “обсъждания” стават, когато и тока не стига!
Баби
Един крадец и една пенсионерка стоят на една пейка.
Бабата:
Боже дано пенсийката ми стигне да свържа двата края поне до другия месец.
Крадецът:
Боже дано патрулката да не мине по-близо и да не ме видят.
Бабата:
Боже дано имам пари за лекарствата…
Крадецът:
Слушай сине, бабо… вземи си 1000 лева и не занимавай Господ с такива работи — аз току-що минах да ти ги „вземa“!
Баби
Един мъж питал жена си:
Чувствам, че не е далеч денят, когато ще поискаш да караш. Но ми кажи — представи си, че караш по пътя и баба с внуче внезапно ти пресекат. Кое първо ще удариш?
Внучето — казала жена му.
А би трябвало спирачките да са ти първия урок — промърморил мъжът и въздъхнал тъжно.
Баби
Един приятел остави лаптопа си на пода и баба му реши, че това е новият домашен кантар. Премери го веднъж-двукратно и възкликна: „Ех, какви сте тия млади—лаптопът ти тежи цели 980 лева!“
Баби
Един тип още като дете слушал как баба му всеки път, като го види намръщен, му вика:
Внуче, като пораснеш и ти стане много зле… само иди в църква. Там ще ти олекне.
Пораснал. Натрупали му се проблеми — не стигали краката да го носят, та решил: „Айде, да видим какво е това олекване.“ Отишъл в църквата и застанал смирено.
И започнало: един му казва —
Махни си ръцете от лицето!
Друг —
Не се бъркай, там не се стои така!
Трети —
Свали си якето, не си облечен както трябва!
Четвърти направо с нотка на строгост:
Тук така не може… първо книжка!
Приближила се една жена и му казала:
Заповядайте. Купете си „Наръчник за благочестиво поведение в църква“ и тогава елате пак.
Човекът излязъл навън, седнал на пейката и — да си признае — почнал да плаче. Тогава чува глас:
Защо плачеш?
Поглежда… и вижда — Исус Христос.
Господи… не ме пускат вътре!
Исус се усмихва, прегръща го и казва:
Е, не се притеснявай… и на мен отдавна ми мерят „как трябва“. Само дето аз вече имам книжка… за прошка.
Баби
Един тип реши да се помайтапи с дядо, който седеше на пейката. Приближил се и го попитал:
Дядо, мина ли от тука една ладия с риби?
А ти случайно да не си се хвърлил с нея? — отвърнал дядото.
Баби
Една баба всеки път като се качвала в трамвая, давала на ватмана пакетче бонбони, а той си ги хапвал по пътя.
Първи път, втори път, трети… и един ден ватманът вече му станало смехотворно неудобно и казал:
Абе, бабо, стига си ми подхвърляла сладкиши, ти си ги яж!
Недей да бързаш, момче — отвърнала бабата. — Аз нямам зъби… аз само смуча шоколада около тях.
Баби
Една баба звъни на съседите:
Комшии, имате ли някаква грейка с топла вода, че ме схваща кръстът?
Нямаме — отвръща съседът. — Ама като ми се върти, аз правя друго: слагам на мястото възглавничка. Нали ги има при вас?
Аз имам — казва бабата. — Ето, вземете.
Бабата се прибира с възглавничката в жилището си и след десетина минути пак звъни — цялата пребледняла, надраскана, а възглавничката като луда се мята из коридора.
Леле, комшийке, какво стана бе?
Какво стана ли… Като я сложих на кръста, стоеше кротко. Само дето пустата ми възглавничка се оказа с котка вътре! А като налях горещата вода… започна да “революционизира” целия апартамент!
Баби
Една баба звъни на съседите:
Комшу, имате ли нещо с топла вода, грейка или каквото и да е… че ме схваща кръста!
Съседът отвръща:
Нямаме, ама аз като ме завърти ревматизмът, не се чудя много: слагам на болното място чорап с лед, и минава. Хайде, вземи — моя е, ще ти свърши работа!
Бабата прибира чорапа, слага го на кръста, чака 10 минути, и звъни пак цялата пребледняла, изподрана.
Леле, комшийке… какво направи?!
Какво направих?! — вика тя. — Наложих чорапа, отварям го да видя да не е мръсно… и то ледът вътре бил на съседовото коте!
И като го пуснах на свобода… пустата й котка побягна право в коридора — и оттам нататък аз я опознах, ама с чорапа в ръка!
Баби
Една баба като видяла цените на зеленчуците на пазара, не й издържали нервите — изкормила една канапе в градината и го заменила с домати. После казала: „То и без това са скъпи… поне да ми плащат труда, не търговците!“
Баби
Една баба на село казваше:
Най-обичам га вали дъжд. Тогава ми се мият краката, без да ги търкам! Като се приберем, само си свалям калевите чорапи и вече съм “чиста”... все едно съм в банята!
Баби
Една баба отишла на доктор.
Докторе, много ме боли десният ми крак!
От кога, бабо?
От… от както памня. Ама все на десния!
На колко години сте?
На 80.
Ето, видя ли!
Ама и левият ми е на 80, докторе… па него не боли!
Баби
Една баба пита един войник:
По какво се различават войниците от пожарникарите?
Войниците пазят отпред, а пожарникарите се хвърлят отзад — да не изгори командването.
Аха. Значи моят дядо не е бил войник… а си е бил пожарникар!
Баби
Една баба продава магданоз на пазара. На съседната сергия продават праскови. Качил се доларът и всички започнали да вдигат цените на прасковите.
Бабата също вдигнала цената на магданоза.
Бабче, ти не си доларова… защо вдигаш цената на магданоза?
Ами защото и аз искам да ям праскови!