Бабо, развали се мишката на компютъра.

Баща приспива малкия си син.

Детето заспива. Бащата горд загася лампата.
Посред нощ малкият се събужда да чишка. Слиза босичък, чува шум в стаята „на народа“. Прибира се и вижда баща си там — ама вместо да работи по дома, само се разпорежда: „Така няма да стане, иначе…“.
В същия момент в коридора минава законът — майка му — с възглавница в ръка, сърдито шепне: „Няма да има грешки…“ и заспива веднага на стола.
После малкият отива при пресата — баба си гледа телевизора, коментира на висок глас: „Ето това е голям скандал!“ и продължава да гледа, без да мигне.
Когато се връща, намира сестричката си със „свежа“ изненада — мокра, цялата намокрена.
Малкият се втрещява и през зъби изсъсква:

Бисери на учители и ученици:

Брат ми все твърдеше, че най-хубавите години са били през социализма… И е прав… Просто тогава си имаха време да излезеш навън и да се изгубиш—сега вече ти намират телефона вместо теб.

Брат ми си купи много красива рибарска мрежа — не я хвърля за риба, докато не му налеят ракия… тогава вече „ръси“ всички наред, че и без да има вълни!

В автобуса една бабичка стои права до седящо момиче на 15.

В гората организирали „Ленински съботник“. Всички животни се събрали на уреченото място — чисто, подредено, с ентусиазъм. Само Зайо Байо го нямало.

Отишли до къщичката му. Почукали. Отвътре се чула надменно, дрезгаво:

Животните вдигнали рамене и си тръгнали — все пак не искали да го дразнят.
Само че минавало време, дошъл пак съботник — и пак Зайо липсвал. Повторили търсенето. Този път чули зад вратата още по-уверено:

Трети път — същата работа. А Зайо Байо, като по учебник, пак се прави на недостъпен. Разпънали се пред къщичката му и се обадили:

Вратата се разтвори съвсем малко и оттам:

Тогава Баба Меца вече се ядосала:

Без повече приказки дръпнала вратата и влязла. И какво да види? Зайо Байо — разпилян по леглото, цял като победен.
Мечката изсумтяла:

Зайо вдигнал очи, примигнал и отсече:

В детството ми нищо не се купуваше просто така. Ако искаш телефон — първо трябва да изкараш срока без „двоечка“. Ако искаш лаптоп — миеш стълбите всеки ден като за последно. Ако искаш конзола — боядисваш целия балкон и после пак се държиш, все едно не си го направил. Затова аз си имах само едно „лукс“… имах си характер — и то доста скъп.

В дневника на младия Мичурин
Днес пробвах да “оплодя” сливата с идеи, вместо с калем. Намазах я с отвара от див къпинов лист — да видим дали науката също има вкус. Никакъв резултат, само баба пак ме взе на бой: явно ѝ е било вкусно единствено за мен.
3 август 1863
Започнах друг експеримент: поливам метлата с “тор” от джоджен и обещания. Метлата става все по-ароматна, но и баба става все по-раздразнителна. Съседът Ванка Павлов пък твърди, че кучето му реагирало на лампи, та ние — на акъла му. Спорим ли, не спорим ли, пак завършва с това, че той държи червеите в уста, а аз получавам шамари за “нередна хигиена”.
20 август 1863
Магарицата роди — женско. На вид е като конче, но с уши като “окончателно решение” за глупости. И тогава се чудя: ако кон оноди овца, какво ще излезе? Нещо като универсална стока — мляко, вълна и освен това тегли каруцата.
Попитах баба. Тя не отговори. Вместо това ме натупа — очевидно е решила, че инженерството трябва да се изучава с ритници.
10 септември 1863
Ванка Павлов казва, че кучето му започнало да свети от… нетърпение. Има логика — при Ванка всичко е от нерви. После Саша Лодигин се присмял на електричеството и опитал “природна фотография” с аквариум: пъха жици… и рибките — естествено — светят. Сега събира пари за нов аквариум, а старият му отиде при баба — за наказанията.
15 септември 1863
Опитах да присадя мушкато на сливата. Баба още не знае. Аз знам — по мириса. Лошото е, че сега сливата мирише на ламарина, а аз на “бягай, че идва”.
1 декември 1863
Кучето на Ванка умря. Той е отчаян. Решил да остави науката и да стане бубар — казва, че поне коприната не искала електричество. Аз го разбирам, защото и баба не обича експерименти: обича резултати. Само дето резултатът винаги е моят гръб.
5 януари 1864
Намерих съобщение от “гения” Едисон: писал, че свети буркан може да се направи и без аквариум. Вчера аз направих същото — само че вместо празен буркан пъхнах в джоба си късмета. Бурканът засветя, късметът — не. И пак Саша целуна електрода. И пак в болница.
20 февруари 1864
Сливата роди… нищо особено, освен бадеми, които не стават за ядене. Затова пък направиха чудо: Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Сега всички искат да кръстосват, а Саша твърди, че детето е “от Едисон”.
Накрая реших и аз: ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?
Баба каза, че ще снася — но само шамари.

В квартала отвориха ресторант “Като при баба”. Само че там не те пускат да си тръгнеш, докато не се наядеш като за последно — и после ти напомнят, че ако оставиш и троха, все едно не си уважил баба.

В края на неделната литургия свещеникът пита:

Всички вдигат ръце, само една настръхнала бабичка не помръдва.
Свещеникът я пита:

Бабата излиза отпред, поглежда хората и доволно отсича:

В купе в първа класа седят една баба, нейното внуче и една много самоуверена „разговорлива“ личност.
Внучето се обръща към баба си:

Бабата:

Детето се понадигна, пусна „балонче“ и се смее. След малко пак:

Бабата:

Тогава „личността“ се обажда:

В магазин за обувки човек гледа обувки с надпис „Гарантирано ходене без спъване“, после ядосано казва:

В съда в един малък град прокурорът призовава свидетелка — една бабичка, дето всички я знаят.
Прокурорът започва:

Бабичката го поглежда спокойно и казва:

Прокурорът онемява, обръща се към другия край на залата и прошепва:

Бабичката кимва:

Адвокатът става като пън — ни жив, ни умрял.
Съдията се стресва, вика и двамата по-близо и съвсем тихо им казва:

В трамвая баба бута по рамото младеж:

В трамвая се качва татко с количка и бебе. След малко изважда купичка пюре и лъжичка и започва да подава на бебето, а то се мръщи и не иска да яде.

Бебето продължава да извива главица.

Най-накрая чичото се обажда:

В училище.

Веднъж Баба Яга хванала млад и красив момък и му рекла:

Момъкът се замислил и си казал:

А Баба Яга му подвикнала:

Веднъж Баба Яга хванала млад и хубав просяк и му рекла:

Просякът си помислил:

А Баба Яга продължила:

Просякът се замислил и казал:

Баба Яга се ококорила:

Веднъж Снежната кралица срещнала един млад и много влюбчив младеж и му рекла:

Момъкът си помислил:

А Снежната кралица продължила: