Ако приказните герои имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да са обявите им? Ето няколко примера… **Обява на баба Яга:**
Търся сладки мъже… за дълга разходка до гората и още по-дълга сделка “ти плащаш, аз решавам”.
**Обява на Ламята:**
Търся смели момци, които да ми изпеят една песничка… и после да вдигнат духа, не огъня!
**Обява на Кашчей:**
Безсмъртен търси смъртна, с която да се влюбя… поне веднъж сериозно, за да ми стане интересно.
**Обява на Красавицата от “Красавицата и звяра”:**
Красавица си търси мъж, който да е див и романтичен… ама само в делничните часове, не през цялото време.
**Обява на Вълка:**
Търся момиченце с червена шапчица за “романтика в гората” — без да спорим какво е за вечеря.
*П.П. Моля, да не ми пишат козлета, прасенца и баби — тях ще си ги оставя за сутринта.* **Обява на Звяра:**
Мутант с “леки” урочасани рога търси богата и не особено взискателна дама… за да ми е по-лесно да се представям за човек.
**Обява на Пепеляшка:**
Търся принц, но с едно условие: да носи обувки в торба… защото аз си изтървах каретата.
**Обява на Али баба:**
Търся връзка с жена, която да е окей с 40 човека в къщата… и с това, че “пещерата” понякога работи като офис.
**Обява на Аладин:**
Търся богата жена или вълшебна лампа, че електронното банкиране ми докара инфаркт: такси, такси, такси…
**Обява на Хитър Петър:**
Печен търси обезпечена… да не ми звъни за пари, а да ми вярва — поне до края на сделката!
Баби
Али Баба блъска яко с тупалка един килим. Към него се приближава Аладин и пита:
К’во става бе, пич? Не ще да стане, ли?
Баби
Афиш за кино в София: „Заповядайте да гледате новия шведски филм „Котката и лейтенантът“.“ Чудовищен интерес — киното се пръска по шевовете, опашки до трамвая. Преди прожекцията излиза уредникът и прави анонс:
Другари и другарки, станала е малка грешка! Филмът не е шведски, а съветски. И не е „Котката и лейтенантът“, а „Книга за лейтенанта“. Приятно гледане!
Баби
БАБА НЕТКА:
Чатке, как си ме, какво правят внучетата?
БАБА ЧАТКА:
Оф, не съм ги чула още днес… Сутринта само си пуснах „пощата“, ама после имах работа. Трябваше да забърша прасетата, да им „рестартирам“ коритото и да изчистя бин-а за боклук. Цял ден сърфам по двора. Ама надвечер ще пусна вайбър да си чатя с моите.
БАБА НЕТКА:
Ааа, добре. Аз пък цял ден съм на компа. Трябваше да кача снимките от градината, че тиквите сами не се архивират. И да ъпдейтна жилетката на дядото, че му стана тесна — утесняла я. Ама намерих едно „местенце в нета“, дето пускат само забавни клипчета… Червих се, смях се, ама три часа гледах един и същ! Не питаш — загубих чувство за време.
БАБА ЧАТКА:
Нетке, дай линк, бе! От смях не съм виждала толкова много… и от „забавните“ никой не пуска сметките. Дядото ми вече за нищо не става — гледа клипчета и само мърмори: „Тоя ми е вирусен смехът…“ RAM-ът му свършва, а хардът му е все на „почивка“.
БАБА НЕТКА:
Ей, стига бе, Чатке… и ние вече за нищо не ставаме. Даже за бисквитки не ставаме. Ако можех да се върна — ама на времето на хубавите пароли!
БАБА ЧАТКА:
Ще ти пратя една снимка как бях на 25. Без бъгове, без „екранчета“, без нищо. Тогава снимките не се обработваха… ама сега и аз съм за профилактика. Целият ми интерфейс се набръчка!
БАБА НЕТКА:
Ох, Чатке, ние се закачихме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да инсталирам един „пач“ за дядото, че пак ще ми удари намръщена емотика и ще ми каже: „Не съм доволен от системата!“ Ще ми услужиш ли с онази голямата лъжица от хладилника, дето само с нея се отваря кутията „за всеки случай“?
БАБА ЧАТКА:
Не помниш ли, Нетке? Миналата седмица ти я пратих. Аз си знам хисторито.
БАБА НЕТКА:
Няма такова нещо, бе!
БАБА ЧАТКА:
Как няма! Ти се логна у нас и ми я „заяви“ с едно копче. Пък после ми се правиш на ударена… Лъжкиня ли ме наричаш!
БАБА НЕТКА:
Ама ти си лъжкиня! Уф, да ти се скапе ванилата… и да не се пусне никога!
БАБА ЧАТКА:
Магарето ти троянски кон да стане! Да ти се бъгне вратата и всички да видят какво криеш в „Май Документс“!
БАБА НЕТКА:
Да качиш 50 гигабайта… ама все от чорапите дето не се перат, а се „архивират“!
БАБА ЧАТКА:
Да ти се запечe коритото и да ти форматира прасето!
БАБА НЕТКА:
Котка да ти изяде мишката!
БАБА ЧАТКА:
Да ти се скапе антивирусът и да ти влязат червеи в ябълките!
БАБА НЕТКА:
Някоя невестулка да ти „ъпдейти“ кокошките!
БАБА ЧАТКА:
Да ти изгният драйверите на мотиката и с ръце да копаеш!
БАБА НЕТКА:
Дядото ти да си ъпгрейдне ума и да си вземе млада мотика с по-добра батерия!
БАБА ЧАТКА:
Лицето ти на пиксели да стане!
БАБА НЕТКА:
Кучето ти на оптичен кабел да се закачи!
БАБА ЧАТКА:
Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окраде всичките неща!
БАБА НЕТКА:
И компютъра ли?
БАБА ЧАТКА:
И компютъра!
БАБА НЕТКА:
Иии, пепел ти на USB-входа! Повече няма да правя с теб аудио-вайбър, нито видео-чат… Даже не искам да ти чувам никнейма! Ясно ли е!
БАБА ЧАТКА:
Ммм… дреме ми на дънната платка. Хакерка с хакерка… ама аз поне знам къде са бисквитките.
Баби
Баба Добринка казваше: „Благодаря на склерозата — всеки ден намирам нова, по-дебела котка вкъщи… и пак се радвам, като че ли за първи път!“
Баби
Баба Иванка повикала двете си приятелки на кафе. Като пристигнали, тя ги почерпила по едно кафе, после — като изпили първото — се сетила, че може да ги почерпи и по още едно. И така минаването на чашките ставаше през няколко минути. Накрая, като се прибрали двете, едната въздъхнала:
Ей, Иванка… нито една стотинка не ни спести — едно кафе не ни остави без да го пием.
Другата се сепнала и отвърнала:
Как така „Иванка“? А коя беше тая?
Баби
Баба Мара от Габрово:
Много хубаво е това онлайн пазаруване — все едно имаш гости… само дето не ги пускаш у дома. Ама сметката идва всеки път, като накрая си виноват, че си ги поканил да ти гледат цените.
Баби
Баба Меца имала рожден ден, ама преди това си казала: „Ако някой ми подари нещо, ще му го сложа там, където най-малко му се иска — да види после как е!“ Дошъл Вълчо на купона с една огромна роза и баба Меца му я натрисала в дупката. После Драка попитала Вълчо: „Абе, ти защо плачеше, като стана това, и после се смееше?“ Вълчо казал: „Плаках, защото ме болеше, а се смеех — щото зад мен беше Кумчо с един банан!“
Баби
Баба Меца се напушила яко и тръгнала из гората. Зърнала една гъба и се развикала:
Гъбкеее, ще те набера!
А гъбата й:
Чакай малко, бабо, аз имам сигнал! Първо пусни ми роуминга, после ще те наберá—с безплатни минути!
Баби
Баба Яга хванала един млад и много хубав момък и му казала:
Ще ти задам една гатанка. Ако я познаеш ще те пусна, ако ли не ще те спасявам… ама не от мен!
Момъкът си помислил: „Е, то по-добре да ме спасяват… но да не ме изядат!“ и рекъл:
Давай, бабо!
Баба Яга се засмивала и го пита:
Кое е онова, дето нощем блести, а денем се крие, виси си на тавана и най-много обича да ни изплаши?
Момъкът кимнал и отвърнал:
Лампа!
Баба Яга пребледняла:
Лампа?! Ти пък съвсем обърка света!
Позна! — добавила тя. — Само че не лампата плаши… а ти като видиш сметката!
Баби
Баба в зеленчуковия магазин:
Момче, доматите пресни ли са?
Бабо, нали виждате, че са твърди и миришат на слънце.
Е, добре де… и аз съм твърда и мириша на слънце, ама никой не ме носи на тържището.
Баби
Баба в магазин за обувки разглежда гумените чорапи и недоумяващо казва:
И да искаш да ходиш из града, няма къде!
Баби
Баба и внуче отиват на пазар в Мола. Внучето паркира колата и казва на баба си:
Отивам да се чекирам на касата.
А бабата:
Че ти само там ли си се чекнала? Аз по цялата Мол вече те “виждам” по сметката!
Баби
Баба и внучка две седмици си играли на училище. И чак в края на втората седмица бабата разбрала, че през цялото време внучката е била в час, а тя — учителят… и всеки ден й диктува домашните!
Баби
Баба и внучка на летището:
Бабо, чакай тука, аз ще отида да се чекирам.
Ти, внуче, само тука се чекирай… аз съм се чекирала достатъчно отдавна!
Баби
Баба и дядо в полицията:
Снощи ни разбиха кухнята и си тръгнаха с цялата пица!
Не ги ли чухте?
Чухме, чухме… точно тогава се опитвахме да духнем свещите на тортата.
Баби
Баба качва в междуградски автобус и се обръща към шофьора:
Синко, нали ще ми кажеш кога стигнем Дрънканица?
Добре, бабе.
Пътуват час, пътуват два… шофьорът забравил молбата и отдавна минал Дрънканица.
Синко, скоро ли ще стигнем Дрънканица? — подхваща бабата по едно време.
Скоро, бабе… скоро… — измънква шофьорът, удря спирачки, обръща автобуса и с мръсна газ се връща да търси Дрънканица.
Ето го Дрънканица, бабке. Слизай!
Ама аз не слизам в Дрънканица, бе! Щерката ми каза, като стигнем да пие едно хапче… и после да продължа до Краймирци!
Баби
Баба ми викаше:
Ставай, синко трудовак! Докат разберат, че си къде-къде, ще те направят началник! Докат се чудят какво да те правят — пенсионер…
Баби
Баба ми е твърдо убедена, че ако 30 пъти каже „Ало“ с различна интонация, интернетът ще се „пресложи“ и ще тръгне. А като не тръгне, тя си вика: „Щом не разбира, ще му кажа пак, ама с повече уважение!“
Баби
Баба ми се обажда:
Трябва ми коноп, като средство за пушене.
Абсолютно шашнат, почвам да мисля, какво мога да направя: