Е, така сме си ние слоновете… като сме любвеобилни!
Дядо, кажи ми защо на тая снимка ти си седнал на стола, а баба се е опряла на рамото ти? Не си кавалер! Трябваше да е обратно!
Кавалер съм, викам, дете… Само че снимката е от следващия ден след сватбата.
И?
На мен ми беше „празнично“ на краката, а баба ти нямаше сили да си намери мястото — затова аз я издържах, докато тя се подпираше… на мен, докато аз се държах… на стола!
Здравейте, това Нова телевизия ли е?
Да, обадете се...
И сега всички ме гледат?
Да, в ефир сте!
В магазините, в кафенетата… и по домовете — навсякъде?
Да, навсякъде!!!
Ей, чудесно! Значи Иване, бягай от щанда за сладки! Баба ти вече купи… цяла каса!
И казал Ванга на едно момиченце:
„Спри да се хилиш и тръгни.“ — и момиченцето си спряло усмивката и тръгнало.
А от какво беше болно?
От зъбобол.
А да не е била причината усмивката?
Не — носела си парцалчетата у стоматолога.
Извинете, случайно да сте от Пловдив?
Не.
А познавате ли дядо ми?
Не, защо?
Защото говорите същите приказки, които съм слушал от него преди тридесет години… и явно още не е успял да ги забрави.
Как се чувства жената на работа?
Като в кафенето — тук сладкишче, там сладкишче…
Как се чувства жената на улицата?
Като в пазарчето — тук платченце, там шалченце…
Как се чувства жената, когато се прибере у дома?
Като в сцена от комедия — зад всяка врата… сметката!
Каква е разликата между шведска маса и гости при дядо?
При шведската маса сам решаваш кога да си свършил… а при дядо — той решава кога още си гладен.
Какво е нахалство?
Да влезеш в чужд апартамент, да прекъснеш семейната вечеря и да кажеш: „Спокойно, аз само минавам — пътят е дълъг, гладът е по-дълъг!“
Какво е нахалство?
Да откраднеш назаем и телефона на човека…
и като те хване, да му кажеш: “Ай стига, кво се мръщиш—нали уж и без това звъниш, за да ти вдигна!”
Кви са тия билети?
За зоопарка в Бургас.
Казва се зоологическа градина.
Баба ти на село ква мисли — че гледа кравите в „крава-риум“, да?
Лельо Меркел, де така бързаш?
При храма, Мустафа!
Лельо, вкусна ли е супата?
Аз откъде да знам?
Ми чичо каза, че си му излапала супичката!
Акъл няма чичо ти!
Знам… Той каза, че съм му я излапала още миналата седмица!
Лельо, защо толкова често си слагаш очила?
За да мога поне да те виждам, когато си извън обсега на нормалното зрение, холограмна надежда!
Лельо, има ли интернет на село?
Каквото има — това ще си чоплиш!!!
Лельо, има ли ток на село?
Има, бе, какво да няма! Само дето като го пуснат… ще го гледаш, не че ще ти стигне за готвене.
Мамо, мамо, коя беше сватбата на баба?
Тихо, тихо… Пиши си домашното! Влез сам в SED/CSV/DRUGOQNEQNEV.csv и не ми разваляй вечерта!
Много напредна нашата медицина. - казва една баба на съседката си.
Едно време, като бях на 20, ме караха по цели процедури — снимки, изследвания, прегледи, всичко, докато разберат какво ми е. А сега, като ме види на вратата докторът, само вдига вежди и казва:
„Няма нужда… Покажи ми само гласа!“
Петърчо, какво учиш в Университета?
Следвам физика, бабо!
И интересно ли ти е?
Много! Ето, сега учим за Нютон.
И какво за него?
Ами, пак за... краят!
За какъв край?
Измервали сме му времето как е “паднал” — ама не от високо, а от теорията. Бавно, спорно и много мъчително!
Леле, Петърчо, какви мъки ви преподават в Университета...
По какво се различават посещение при баба и скъпа хакерска среща?
При баба няма „парола“.
Редник Петров, при мен!
Слушам, др. майор!
Редник, вярвате ли, че съдбата е писана?
ЪЪъъ…
Айде, върви на КПП-то. Братовчед ти, дето го видяхте за последно в караулката миналата седмица, ти е дошъл да те търси… ама в отпуск.