Някакъв го хваща страховит дъжд в планината, скрил се в една изоставена колиба и чака да мине. След малко някой го потупва с лапа по рамото. Стреснал се, обръща се… и гледа — едно дребно пухкаво мече, леко сополиво.
Човекът:

Мечето:

Човекът, цъфнал разгневен и му забил един здрав шамар:

А мечето, подсмърчайки:

Някакъв дядо звъни развълнуван на пожарната:

Някога нямаше айфони, нямаше интернет. Всички си лягаме по-рано и чакаме „да дойде сънят“ като гости на баба…
А баба вика: „Айде, стига сте цъкатали с очите — спете вече!“
И тогава разбрахме: най-големият Wi‑Fi в света беше… носът на баба.

Обама звъннал на Меркел и казал:

Обама се засмял доволно по телефона:

Меркел въздъхнала и отвърнала:

Обикновено за това не се говори в приказките, ама Малката русалка всъщност ходела да плува по две обиколки на ден до брега.
Първата — да събира подаръци за човечето си (чисто по любов), а втората — да си върне липсващите неща, защото някой все ги прибирал от водораслите.

Одеве баба ми вика:

Ясно, че не е в тона…

Озверял Крали Марко: вика на баба Яга “Днес къщичката ми е на грил!” — сготви я по кокоши крачета, подправи я с лютеница и накрая всички се подсмихнаха, защото баба Яга така се заинати да хапне… че се ужили от собственото си “вкусно, ама страшно”!

Оказва се, че Тръмп и Макрон имат една и съща любима детска приказка — „Червената шапчица“. Само че Тръмп харесвал момичето, а Макрон — бабата… така че вместо разговор „за вълка“ двамата си спорели кой ще я „оправдае“ най-добре.

От зоопарка избягал лъв. Издирват го цяла седмица, накрая една баба звъннала, че лъвът е в двора й и се е свил под една кола. Пристига мъж с малко кученце, дава на бабата пистолет и вика:

Отива Червената шапчица при баба си и вика:

Отива баба на преглед при лекаря.

Отстъпих място на една баба в автобуса, а тя:

ПРИКАЗКА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА И ГОЛЕМИЯТ ЛОШ ЛЕЩАЧ!
Вървяла си Червената Шапчица из гората и си подскачала щастливо. Изведнъж от един храст изкочил големият лош лещач:

След 10 минути:

Пазар. Баба продава билки:

Пристъпва млада жена:

Жената купува и си тръгва, а бабата под нос:

Пазар. Бабка продава билки:

Пристъпва младеж:

Младежът купува, тръгва си, а бабката под нос:

Петър Стоянов решил да види как живеят обикновените хора и се разходил из квартала. На една пейка видял малко момче.

Петър Стоянов се усмихнал:

По времето на един лют студена зима баба имала говорещ папагал. Веднъж дошли кварталните стражари в къщата, а папагала изкрещял:

Стражарите се вбесили и казали на бабата, че другия път като дойдат, ще й отрежат главата, ако папагала пак говори така. Бабата изплашена отишла при попа, който също имал говорещ папагал, и му се оплакала.
Попа се замислил, помислил и накрая казал:

Минало време и стражарите пак дошли в къщата на бабата. Този път папагала мълчал и стражарите решили да го провокират:

А папагала тихо отвърнал:

По нареждане на министъра всички служители на МВР се задължават да играят на „Дай бабо огънче“ — само че вече вместо да търсят огън, трябва да търсят виновник, кой е изгасил системата.

По случай 80-годишния му юбилей една софийска баба подарила на дядото ваучер „Почивка в родния град“ — да си се върне, да си разходи старите улици и да види как е животът там.
Дядото отначало се накефил, ама най-вече — че ще види къщата си. Пристигнал, обърнал се към двора, погледнал фасадата… същата си е — само малко овехтяла. Гушнал му се споменът, натъжило му се сърцето и аха да заплаче…
И тогава, сетил се. Презрял да погледне от другата страна на улицата и веднага му светнало: обущарницата! Тая обущарница от времето, когато е бил млад и е носил обувки „до последно“.
Прескочил през улицата, почукал на стъклото и провикнал:

Отвътре се чул старчески глас:

Дядото се засмял през сълзи:

Отвътре веднага, като в учебник, отвърнали:

Замълчали за миг двамата, дядото се поуспокоил и попитал:

Отвътре гласът му отвърнал ехидно, но топло:

По улицата едва-едва се влачи стар дядо. Някакво момче го заобикаля съвсем внимателно и продължава бързо по тротоара.