Баби
Из ученически съчинения
Семейството ми се състои от мама, татко и мен. Аз съм най-младият… но понеже мама казва, че „най-старшият винаги е отговорният“, аз се чувствам отговорен за всички.
Трябва да обичаме родителите си и да им помагаме, когато си изпълняват задълженията. Когато мама е болна, татко поема ролите ѝ и започва да върши всичко „за да не се натоварва“. Тогава баба живее на село сама и има едно куче и една кокошка. Кучето пази, а кокошката кудкудяка по цял ден — естествено, за да има какво да пази.
Ернест е левак с дясната ръка — така поне пише в тетрадката ми.
Сутрин татко изпълнява мъжките си задължения, а след това мама му дава кафе, защото той е свикнал да работи, докато има какво да пие.
Катедралата е величествена със своите аркади, огънати от вековете… като нашите учебници, които вече и ние сгъваме от толкова четене.
Скоро бойното поле се изпълни с трупове: някои бяха още недокоснати, а други продължаваха да дишат — предполагам, че са били „в процес на преработка“.
На брега на реката рибарите слагали червеи на въдиците, а в реката се виждало обратното — че явно червеите са си свършили работата и са дошли при рибарите сами.
Жените от племето пеели и танцували около огъня, а малките членове отмервали такта… най-вероятно с крака, защото ръцете им били заети да се придържат за мама.
Живея с майка си и баща си, който е починал. (Важното е да знаем фактите, дори да са малко объркани.)
Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример — тоест да стават рано и да „слагат“ нещо в чинията на семейството.
Добрите бъгтерии се хранят с трупове, а лошите причиняват болести по хората. Затова, когато мама казва „не мърси“, аз разбирам: да не храним лошите, защото после те започват да се размножават… и в тетрадките ни.