Врачански флирт:
„Не си чак толкова лоша… просто главата ти явно е съкратена от някъде!“

Връзките от разстояние са трудни… Особено когато гаджето ти е на другия край на времето — нито знаеш кога ще ти пише, нито дали ще си още там, когато го прочетеш.

Връзките са като доматите… гледаш ги, поливаш ги, чакаш да узреят, и като най-сетне стане точно както си го представяш—някой “приятел” им минава през градината и ги обръща на пихтия…

Всеки ден му пускам коментар под снимките „Баси!“, пък той вместо да си трае, си намери работа! Ей, какво е това неуважение към лайковете ми?!

Всеки ден ѝ пиша „Харесва ми!“, а тя си хвана гадже… нормално ли е това или само аз съм в режим „лайк-витрина“?

Всеки може да си подари цветя — ама бъди различен: запали една свещ… и после плати тока!

Всеки мъж ми вика:

А аз само гледам часовника и казвам:

Всеки мъж си мечтае да срещне жена с вътрешна и външна красота — такава, която да е достатъчно наивна, за да не забележи, че той е просто “грешка в системата”, обновявана по-често от софтуера.

Всеки път, когато реша най-сетне да си поговорим с „любимия“, става все така:

Всички жени са хитри мишки!

После ще се влача до вкъщи, ще се мотая 10 минути, ще хвана кухнята и ще си направя вечеря. Тихо. Без разговори — само аз, храната и телевизора.
А телевизорът ще ме разсейва: „Биг брадър” или „Сървайвър” — все едно и също: едни крещят, други падат, трети се правят на велики. Книжка трябва да си купя… ама не остава време. Затова ще гледам телевизия.
След това ще реша, че ме мързи да мия чиниите и ще ги оставя в мивката. Да киснат. Утре ще ги измия.
Лъжа! Утре няма да ги измия. Защото утре ще стане „още пет минути”, после ще стане „вече е късно” и накрая ще стане „абе кой има време”.
После ще си взема душ, ще си легна и дълго ще се въртя, мислейки колко е гадно да си сам. Ще псувам мислено съседите, защото шумят. Накрая ще заспя…
Това е принципно всичко, което ще правя тази вечер.

Ще ходим в един клуб, най-скъпият в града. Има удобни дивани, чувала съм за него. Сядаме, слушаме джаз, пием вино. После, вероятно — билярд. И накрая всеки по домовете.
Вкъщи — душ и край. Спи се спокойно.

Вечерта той си готви спагети в кухнята, мърмори на телевизора срещу „риалититата“ и си мисли колко спокойно е да се живее сам — без тия „покани“, без тия драмии, без тия… договорки.
А тя, в най-хубавата рокля, пийва вино в модния клуб, слуша джаз и шепне:

Долен мръсник! Такава вечер провали!

Всичко е игра — правиш се, че не те вълнува… после се правиш, че не виждаш.

Всичко ми се получава супер бързо, откакто започнах да мисля позитивно. Ето сега — ходя само на фитнес от месец и вече… колата ми не намира място за паркиране, защото аз се разраствам към нея!

Всяка жена има нещо секси. Я поглед, я усмивка, я характер…
Аз — само маниакална нужда някой да ми каже: „Ти си супер“, и тогава вече и аз ставам секси… ама от щастие.

Всяка умна жена знае, че в любовта третият трябва да си тръгне… обаче не от любовта, а от срещата. Другите двама мъже – спокойно, те си остават, да “помагат с логистиката”.

Вчера бях на среща с мацка и в заведението угасна токът…

Вчера в метрото слушам следната свалка:

Вчера в чата един мъж ми пише:

Мислих малко и му отвърнах:

Оттогава мълчи… направо направо се чуди как се диша без ипотека.

Вчера видях едно красиво момиче от моя квартал. Реших да ѝ направя номер — написах си номера на касова бележка от 10 лева и я „намерих“ до входа. Като ме видя, че се правя на честен, ми благодари, взе бележката и ми звънна: „Мерси, това е точно за мен!“
Аз се чудя защо ми е, но тя отиде до магазина и купи двайсет дъвки… с моя номер.
Е, няма лошо — дъвките са евтини. Само че сладкарят цяла нощ ми звъни да пита дали съм имал „плащане“, щото клиентката оставила бележка с телефон.

Вчера питам едно момиче колко ти е часа?
И тя ми вика:

Аз:

Тя:

Във Враца: