ВНИМАНИЕ!!! Във връзка с пандемията на жените се разрешава да не ходят на бар и ресторант — а веднага в кухнята!
Свалки
Ванчо:
Комшу, ела тая вечер, че моят го няма…
Тооо… добре, ама и аз хич ме няма!
Свалки
Варненско момиче отива в сладкарница на чат среща. Единствената свободна маса била “заета” от чай — до нея имало локва и течело по пода. Сервитьорката попитала:
Какво ще желаете?
Момичето направило забележка:
Тука… тече по масата.
Сервитьорката, без да се предава:
Ама да не е от чая? Чай ли да ви взема или да ви донеса направо сок?
Момичето:
Не бе, чай… Но поне да е с парола!
Свалки
Варненско обяснение в любов:
Ще пропълзя през целия град заради теб…
Само кажи къде е проблемът — да не се стигне до това да те чакам на спирката!
Свалки
Величко и Пена са съседи. Всяка вечер той се отбивa да си хапне нещо и да попийва винце, а после двамата се залюбват. Пена всеки ден си шепне:
Радвай се, птичко, Величко ще дойде!
Ама дойде… само че като свършило винцето, Величко спрял да идва. Пена прекарала няколко самотни нощи и най-накрая му звъннала:
Ела, вече имам нова бъчва!
Величко цял ден си повтарял:
Стягай се, муре… ще се отваря ново буре!
Свалки
Вечер на село. На пейката седят двама. Той се прави на романтичен и гледа звездите, тя чупи ракия на малки глътки и не казва нищо. Пълно мълчание. Минава час. Тя:
Май ще си ходя…
Той:
Айде, седни де, още малко.
Минава още час. Тя:
Ей, аз мисля да тръгвам.
Той:
Седи де, да не изтървем звездопада.
Минава още час. Тя става мълчаливо, оправя си якето и си тръгва. Той гледа след нея, присвива очи и си вика:
Ха… значи и ракията не е достатъчна, за да ме „пусне“!
Свалки
Вечер. 23:30. Майка пита сина си:
Е, сине, как мина запознанството?
Страхотно!
Като е страхотно, значи ще се прибереш чак сутрин… да не се разпилее атмосферата!
Свалки
Вечер. Интимна обстановка. Той:
Искам да опитам онова вашето… ама с правилното десертно вино — Шато Клер Милн, реколта 81, ако обичате.
Тя:
О, и аз съм на ваша вълна. А според мен най-елегантното е Шато Мулен Сен-Жорж, реколта 78 — просто изтънчен аромат.
Той:
Невероятно!
Тя се усмихва:
А сега… да се чукнем ли, докато стане сладкото? Боба не го пипаме — той поне знае колко да чака.
Свалки
Вечер. Мъжът вдигнал шумотевица в кухнята — жена му забъркала баница, пържила кюфтенца, нарязала салатка и гледа да не мръдне от масата, чака си той да дойде. Осем — няма го. Девет — няма го. Десет — ей го! Чука на вратата.
Марче, отвори, миличка!
Няма!
Чук-чук-чук.
Марче, отвори, сладкиш!
Няма!
Чук-чук-чук!
Мило, познай с какво чукам?
А-а, оф… влизай, мръснико!
Свалки
Вечер. Почти нощ. Момче към своята приятелка:
Мими, ще ме изпратиш ли?
Разбира се… С поглед! Дотук да виждаш, дотам ще стигнеш.
Свалки
Вечер...
Извинявай, скъпа, спомням си, че снощи ти направих комплимент, ама не помня дали ми каза „мерси“ или го беше за някой друг.
Помня! Аз казах „мерси“… на него. А на теб просто те изгледах много внимателно.
Свалки
Вечерният влак София—Цариград тръгва. Някъде към полунощ във вагон-ресторанта.
Извинете, госпожице, по едно време е вече… Да угасим светлината на очите и да си лягаме, не е ли?
Аз, с мъж, когото виждам за първи път… не лягам!
Е, какво да правя тогава аз? Да стоя сам на стола и да чакам на следващата спирка за теб до самия Босфор?
Свалки
Вечерта аз я доведох вкъщи. Тя взе душ, почисти си лицето с мицеларна вода, изхлузи си роклята и си сложи най-удобната домашна пижама… После отваря вратата на банята и вместо нея пред мен застава съседът бай Иван, който се усмихва:
Спокойно, момче… и аз така влизам, като ми кажат „само да си почистя ума“!
Свалки
Вечерта започна с френска целувка, а завърши с немски разговорник — всеки си тръгна с по една „точна фраза“, вместо с целувка.
Свалки
Видях статус на един мъж:
Избавям от месечни разходи! Гаранция 9 месеца!
Не се стърпях и оставих коментар:
Избавям от месечни и от “още малко”! Пожизнено! Само подписваш и забравяш къде са парите.
Свалки
Вика ми:
Искам да остареем заедно.
Ти си остарявай колкото ти падне, само не ме влачи и мен в тая бъркотия.
Свалки
Вика ми:
Любов, къде ще посрещнем Нова година?
Не знам… май няма да стигнем до тогава, но поне ще я изпратим подобаващо!
Свалки
Високите токчета са голямо изобретение. Обуеш ли ги — направо изглеждаш като звезда. Събуеш ли ги — връщаш се в реалността и разбираш, че си просто човек.
Свалки
Влак. В купето — привлекателна жена с малко момченце. До тях седи един мъж, усмихнат и добре облечен. Детето зяпа известно време и най-сетне:
Госпожо, женен ли сте?
Не, миличко — отговаря жената. — Свободна съм.
Момченцето кимва и веднага:
А апартамент имате ли?
Имам — усмихва се тя.
Е… печелите ли много пари? — не спира малкият.
Печеля, да.
Жената се смее:
А ти защо толкова питаш?
Момченцето се обръща към майка си и тържествено казва:
Мамо, а какво още трябваше да го питам, че да си сигурна, че е от тях…
Свалки
Влезнахме в сезона на „Не ме пипай — студени са ми ръцете!“… и после цял ден всички проверяват дали си ги „освежил“ или просто си си свалил термостата.