Гледам мацката с най-нежния поглед, дето би стопило и лед, и в главата ми веднага ми идва отговорът още преди да е попитала:

Гледам я на снимката — поне 100 кила, а отдолу пише:

И аз веднага отговорих:

Говорят си мъж и жена току-що запознали се.
Тя:

Той:

Тя:

Той:

Годеникът ми и аз поискаме стая с две отделни легла. От рецепцията обаче ни настаниха в стая с едно голямо легло — “по-удобно било”. После ни казаха, че ако толкова държим на компенсация, е най-добре да напишем искане за настаняване по нашите изисквания. Да, ама ние вече го направихме… само че явно не са го прочели. Аз съм бременна, а това нямаше да се случи, ако бяхте изпълнили поръчката за единични легла.

Господ ми е свидетел, колко силно желая да се запозная с оная, дето е сложила рогата на дявола… Само да видя дали поне те не са изгубени, а аз да не си ги нося напразно!

Господине, ако ме лайкнете още веднъж, чашата ще ви е малка — четките ни за зъби вече ще са вътре за търпение.

Господине, не се притеснявайте — това е само кратък чат, няма нужда да ми разказвате как се запознахте с рекорда си от детството.

Господине, престанете да ме гледате така — тук има деца… и те също искат да знаят защо сте забравили къде сте оставили добрите си маниери!

Госпожице, ще възразите ли, ако ви предложа да спим заедно?

Група рокери се скупчиха от Ангели на-не-знам-кой си да летят като в рязък клип — и наистина: мощни мотори, още по-мощни погледи и музика, която прерязва утрото. Стигнали до някакъв мост и… там — няколко полицейски коли, лампи, суетня.
На ръба, над бурната вода, надвиснала дребна фигурка — може би дете, може би жена, все тая. Главатарят им, Джак (57-годишен, 130 кила, със ЗиЗи топ брада и морал “по обяснения”), вдигнал ръка:

Спрели. Изключил двигателя. Бутнал стъпалото и спокойно слязъл, все едно отива на почерпка, не към мост.
Приближил се до полицаите и попитал:

Джак кимнал, примирено:

Приближил се бавно до парапета. Хм… момиче. Красиво, това е ясно. Джак се усмихнал като човек, който има план и той е импровизиран:

Момичето се разплакало, но после — хоп — крачи назад, през парапета, право в прегръдките на чичо Джак.

Момичето рипнало, вкопчило се в него, а устните ѝ направили чудеса: обиколили му “историята” — пломби, кариеси, даже и една скоба, дето стояла като знак “тук съм минал”. И точно когато близо-от близо щеше да стане цяла романтика, Джак нежно я отблъснал с пръст и търпеливо каза:

И тръгнал към мотора, доволен до ушите. После се обърнал и попитал през смях:

Девойката приглади якето си, сви рамене и без грам драма отговорила:

Да подадеш кокал на чуждо куче не значи, че после ще ти го погали с лапа… Мъже, имайте го предвид, когато каните чужда жена на ресторант: може да ви „ядоса“, но няма да ви „погали“—поне не заради вас.

Да свалиш мацка с хубава кола може всеки. А ти опитай с чар, обаяние и чувство за хумор да я навиеш да седне с теб в трамвая… и най-важното — да не пита „кога ще стигнем“, а „кога пак ще се возим“!

Да сваляш мацки, когато порфейлът ти е пълен с кинти, е също толкова вълнуващо, колкото да ловиш риба в аквариум — все едно всичко е в мрежата, ама пак няма гаранция, че ще хапне!

Да целунеш момиче по челото е нежност, по бузата е обич, по устните е романтика… но да я целунеш точно пред гаджето ѝ — това не е кураж… това е платен “спешен курс по бягство”!

Да чакаш някой да те обича, а той само да се прави, че не му пука, е все едно да чакаш влак на автогарата — може да се случи, ама по-скоро няма да…

Да, скъпа… Не, извинявай… днес няма да мога да дойда!
Не-е-е, ще дойда… ще мога… но… няма да мога да си тръгна навреме.

Дами, ако в транспорта един мъж седи и не става, докато вие стоите — на него просто не му се… И ако се уморите и седнете до него — пак няма шанс да стане.

Данчо, отчитайки нулевия си речников запас, се опита да измисли комплимент на Еленка:

Еленка, горда с по-високия си речник, го изгледа и отвърна:

Два гълъба от входа към съседа им:

Двама влюбени се целуват.