Във влака пътува млад и хубав грузинец. Чете вестник, както си му е редът. В купето влезе една добре облечена, атрактивна млада жена и се настани до него. Държи се бодро, усмихва се, ама грузинецът — нито поглед, нито дума.
След малко тя го заговаря:

Той любезно отказва, без да спира да чете, и пак си е все така “непревземаем”.
Жената не се отказва:

Пак отказ. Пак вестник. Пак същото спокойствие, все едно разговарят с някой друг.
Тя направо се вбесва. Набързо се преоблича, сваля си дрехите, остава само по халат и се настанява на отсрещната кушетка, като му хвърля поглед “айде сега”.
Минават десет минути. Никакво внимание.
Накрая жената се обръща към него, задъхана от гняв:

Грузинецът бавно сгъва вестника, поглежда я и казва:

Във влака се тътри млад и хубав мъж, настанил се удобно, с вестник в ръка, и гледа все едно не съществува нищо друго освен заглавията. Купето се изпълва и с добре облечена атрактивна млада жена — настанява се до него, усмихва му се, но той дори не мигва.
След малко тя решава да пробва:

Мъжът любезно отказва, без да вдигне очи, и продължава да чете.
Тя опитва пак, още по-уверено:

Пак същото — отрицателна реакция и вестникът си работи като бронирана плоча. Жената вече започва да кипи. Няма и секунда колебание — съблича си “строгото” облекло, облича си нещо удобно за пътуване, после ляга на срещната кушетка, все едно случайно, но достатъчно настойчиво да се разбере какво иска.
Минават цели петнадесет минути. Никаква реакция. Мъжът си чете, сякаш вестникът му е единственият жив човек в купето.
Накрая жената не издържа и избухва:

Мъжът бавно сгъва вестника, поглежда я и въздъхва:

Във влака:

Възпитаната жена с много “екстра” бюст и убийствено деколте, като види мъж, е длъжна да отклони поглед встрани за цели десетина секунди — не от срам, а за да може той да довърши мисълта си на спокойствие.

Възрастен господин влиза с млада красавица в магазин за бижута. Поглежда я уж делово и ѝ казва да си избере нещо.
Момичето разглежда, чудесни камъни блестят, огърлици, пръстени… Накрая се спира на комплект за 30 000 долара.

Продавач-консултантът, видимо свикнал на всичко, пита:

Консултантът кимва:

В понеделник сутринта консултантът звъни:

Случайно или не, старият господин моли за минутка и тихо казва на телефона:

Възрастен господин разказва на всички каква красавица е бил като младеж.

Външността често лъже — понякога мъже с широки рамене и “вид на щангист” се оказват много тесни специалисти… в слагането на снимки по стената!

Върви един мъж през тъмна уличка. Изведнъж — над ухото му:

Мъжът:

Мъжът, уплашен:

Вървим през града с гаджето. Срещаме вежлив възрастен мъж и ни поздравява учтиво:

А тя ми отвръща:

Вървяла млада дама по улицата с къса пола и чорапогащник, обаче имала две бримки на самия чорапогащник.
Един мъж минава по същия път и любопитно пита:

Вървят по „Витошка“ мъж и жена.

Гаджето ми вика:

Аз ѝ казвам:

Гаджето ми вика: „Май че си безполезен, само лежиш и нищо не правиш… и ще си намеря някой, дето е по-читав от теб!“ А аз, нали съм романтик, й казах: „К’во толкова—хващай.“ Само че тя след това почна да ме вдига всеки ден в 2 през нощта да оправяме света и да й решавам задачите… все глупости, разбира се.

Гарабед и Агоп си делят една любовница. Накрая тя забременява и двамата решават да се изпратят на провинцията, където да роди. Уговорката е ясна: след раждането всеки ще си плаща частта за детето.
След време Агоп се връща при Гарабед със сополив траур и с разплакано лице.

Генко към фитнес инструктора:

Генко:

Неделчо:

Генко:

Георги изпраща Мариета за първи път.
Спират пред входа и тя казва:

Мариета си мисли:

Георги си мисли:

Гинка цяла седмица си пробва сутиен, да пасне по цвят с бикините й, а Пешо само запуши дупката на чорапа… и бе готов!

Гледам в дискотеката една девойка сама. Висока, стройна, изпипана до блясък—като че ли е излязла от реклама. Косата ѝ златна, усмивката—ангелска… И само като я видях, моментално забравих за всички онези ми работи със самочувствието.
Реших се, отидох при нея и веднага я питам дали иска да я почерпя с нещо.
Тя ме гледа, примига и ми казва:

Гледам една красива жена и се хващам, че си мисля: „Само да не се обърне… че тогава вече няма как да се преструвам, че не съм я виждал.“