Влиза един в Син Сити и гледа — на масата една пачка изгладена като реклама, със стъклен поглед, дето дава зноен “кичек”, а фоново тече „Най-добрата фирма“ на Тони Стораро. Точно когато песента удря: „…шефa с кеф заплати плаща, няма друга фирма като на наша…“, онзи я доближава и с нескрита възхита изтърсва:

Момата в пълен стън от внезапния комплимент спира танца, елегантно се ослушва като прасе в тикви, и с глас, пропит от ямболски мерак, бавно проронва:

Влиза една жена в аптека:

Влиза мъж във входа на блока и вижда жена, която бърза и пипа джоба си—а оттам се чува тихо тътрене. Той се приближава, а тя, пребледняла, ахва:

Мъжът, спокойно:

Влизам вчера в аптеката и пред мен – един човек с риза като за сватба и абсолютно сериозен вид. Отива при касиерката и заявява:

Касиерката пребледня и цялата се оведри, все едно точно тя го е изтърсила. Той обаче продължава:

Аз се поусмихнах, за да не стане неловко, и казвам:

Влизат в един бутик жена на около 30 — елегантна, самоуверена, модерна — с нея се влачи и мъж на около 50, дребничък, невзрачен, но с един такъв златен часовник, че да свети на собствениците.
Жената си избира най-скъпата рокля в магазина. Поглежда я, въздиша драматично и започва да я разглежда сякаш е наследствена реликва. Мъжът веднага разбира намека — плаща роклята с „малка“ отстъпка от 3000 евро и я отпращат доволни.
На другия ден същата жена влиза пак… но с друг мъж: красив, млад, висок, стилен, с брачна халка, но различна — тоест, любовник. Персоналът си трае.
Тя пак посочва абсолютно същата рокля, пак прави същите възхитени въздишки. Любовникът (с повече блясък, но същото разбиране) брои 3000 евро. Тя му благодари, целува го по устата и си тръгват.
На третия ден жената се връща сама. Връща роклята и си взема обратно 3000 евро в кеш.
И крайното заключение:
мъжът мисли, че е купил роклята, любовникът — че той е дал парите… а истината е, че жената си е купила само спокойствие — и 3000 евро.

Влюбена двойка се целува.

Влюбена двойка, цял ден обикаля бирения фестивал, накрая сяда в заведение точно до сцената. Той я гледа като запалена реклама и казва:

Сервитьорът, без да мигне:

Влюбена двойка, цял ден тичала по брега, сяда в заведение точно до водата. Той я гледа така, че чак ѝ спира дъх:

Влюбени:

Влюбеният:

Внимавайте! Ако мъж, който ви гостува, не си сваля чорапите дори по време на “времето за романтика”, най-вероятно е женен и ви държи на дистанция — сигурно смята, че сте способна тайно да му приберете “личните вещи”, за да го изложите пред жена му.
Ако обаче смело си свали чорапите, изхвърли ги на най-неподходящото място и после настоява: “Търси ги с мен!”, значи ви има доверие — като на човек, на когото може да разчита също както на себе си.
И ако ви погледне сериозно и ви каже: “Заший ги, че се скъсаха”, това не е проблем със чорапите… това е оферта.

Внук пита дядо си:

Водех доста спокоен живот, докато жена ми не забеляза, че съседката започнала да си чисти входа с моите боксерки…
Оказа се, че не ги е „откраднала“ — просто ги суши там, за да му миришела по-чисто асансьорът…
А жена ми сериозно: „Ти да не пераш бельото си с въздуха на комшийката?!“

Вратата се отвори и в стаята на красивата принцеса влезе придворният магьосник. Тя седеше на леглото, кършеше ръце и хлипаше така, сякаш плаче за цялото кралство.

Принцесата въздъхна, присви очи и започна да се съблича, защото явно “най-красивата” трябваше да стане “най-лошо изглеждащата” по магически ред.

Врачани си имат една мисъл:

Врачанка към мъжа си:

Врачанска свалка:

Врачанска свалка:

Врачански романтик към дамата на сърцето му:

Врачански флирт:
„Не си лоша моме, ама лошото е, че като се засмееш, така страшно става, че даже лампата в коридора трепери!“