В слънчев и леко мързелив пловдивски следобед на ларгото пред общината каца тежко и гордо една летяща чиния, цяла в злато. В корпуса й зейва златна врата, изскача златна стълбичка и по нея се спуска атлетичен двуметров красавец в прилепнало златно трико, с огромен златен медальон на врата и ръце, дето тежат от пръстени.
Човекът се настанява в близкото бистро и поръчва кафе. Секунда по-късно от съседната маса силиконена блондинка го изгледва все едно е излязъл от каталог за по-скъпите чудеса и кокетно пита:

Блондинката се замисля, понамества си косата и накрая изстрелва въпроса като от оръдие:

В трамвай влиза девойка, но място — няма. Един младеж, ту шега, ту сериозно, предложил да седне на коляното му.
Без много приказки тя седнала. След минутка го огледала и попитала:

Младежът се усмихнал, но направо си извадил спокойствието:

От съседната седалка се обадил 80-годишен старец:

В трамвая. Млада девойка седи и се смее, а срещу нея — възрастен господин с типичната „всичко ми е забавно“ физиономия.
След малко разговор мъжът подвиква:

Тя се смее, кимва, взима парите и казва:

Господинът веднага дава банкнотата. Тя я прибира, изправя се, прави най-широката си усмивка и добавя:

В цветарски магазин са сложили романтичен надпис:

Нервна клиентка пита продавачката:

В чата.
Тя:

Той:

ДАНС:

В чата. Тя:

Той:

Тя:

В чата. Тя:

Той:

В чата:

В чата:

Мамка му! Грешка Миро! Пращах на Мая!

В чата:

В чата:

В чата:

В чата:

В чата:

В чата:

В чата:

В чата:

В чата:

В чата:

В чата: