Решил да го пробва.
Поставил чашката, пуснал монета и зачакал.
Апарата започнал да бипка, да мига като дискотека и накрая извадил бележка:
„Имате храносмилателно разстройство от стрес. Пийте топъл чай, поемете си въздух и не се преяждайте. След две седмици ще отмине.“
Той се усъмнил в точността и решил да го „тествa“.
Сипал вътре вода, добавил щипка подправки, дал на сина си да изкара една „контролна проба“, после жена му — същото, и накрая и той си допринесъл и чашката станала общинска.
Пуснал я в автомата.
Апарата изписукал, зачакал още малко и изкарал нова бележка:
„Поздравления! Вие имате… много сериозен стомах. Кучето ви е изяло храна с изтекъл срок. Синът ви лежи в хола с телефон и твърди, че е ‘на диета’. Жена ви е направила план за пазаруване, който ще ви разорява. Нямате ‘две седмици’ — имате поне два месеца домашна кухня. Детето не е от вас… а от телевизора. Потърсете гастроентеролог и адвокат. И ако продължавате да смесвате каквото намерите — няма да ви мине коремът… ами и нервите.“