Ало, сестра ти вкъщи ли е?

На разходка ли?

Ало, сине! Ядеш ли?

Заради това ти питам — да знам дали си ял ти… или тя ти е казала да не ядеш.

Ало, скъпа, кажи ми… коя е най-голямата красота в света?

Чудесно! А ти ми кажи… какво е най-вкусното нещо за закуска?

Ало, скъпа, обаждам се да ти кажа, че днес няма да закъснея — направо се прибирам.

Казах, че ще се прибирам… след една бърза среща с приятели за „по една“.

Ало, скъпи! Не успях да се гримирам, като идваш към нас с мини през бара и ти дай две водки — и направо ме целуна, все едно вече сме пили!

Ало, скъпи… Пращам ти снимка на дъщеря ни. Да я прибереш от детската градина, не учителката — тя вчера вече каза “съжалявам”, ама аз не съм сигурна, че ще го повтаря.

Ало, тате! Започна европрската! Той спря да ми вдига! Или най-много да ми каже да мъкна бира! Обадих се на психиатър да го прибера!

Не, тате… дошли са и двамата и седнаха на дивана да коментират мача!

Ало, тате, как си?

Спокойно, сега идвам! Ще подредя, ще вдигна детето на ръце, ще оправя всичко, ще ти донеса и хапчета!

Аз съм твой синът!

О-о… извинявайте, обърках номера!

Ало, тате, как си?

Спокойно, сега идвам, татко! Ще подредя, ще ви сложа да седнете, ще ви сваря чай, и вие ще си починете.

Аз съм синът ти, бе!

Как така нямате?

О… извинете, обърках номера!

Ало?

Не, татко. Тя е горе в спалнята с Чичо Франк.

Ама ти нямаш чичо на име Франк, миличко!

Е… добре де. Слушай сега: остави телефона, избягай горе, почукай на вратата и извикай на Мама и на „Чичо Франк“, че току-що паркирах отвън и изпуснах ключовете на пода пред входа.

И какво стана?

Той също изскочи от леглото без дрехи, паникьоса се като Мама и реши да се спаси през шкафа… ама шкафът се отвори и падна право върху него. Сега и той е… не е добре.

Шкаф… шка-фът… това номер 55ХХХХ ли е?

Ало?

Не, тате. Мама е горе в спалнята… с дядо?

О, имам. Дядо е горе в спалнята с Мама в момента.

Добре тогава. Какво искам да направиш: остави телефона, качи се горе, почукай на вратата и извикай на Мама и “дядо”, че таткото тъкмо пристигна с колата отвън и има нещо важно.

И какво стана? — пита таткото.

Господи! А “дядо”?

Ало?

Не, тате. Мама е горе в стаята с чичо Франк.

Но нали ти нямаш чичо, който се казва Франк, бе, миличко?

Добре, тате.

Готово, тате! Направих каквото каза!

Ами мама се уплаши ужасно. Скочи от леглото без дрехи, подскочи до вратата… и направо падна по стълбите, счупи се и… вече не е жива.

И той се изплаши до смърт! Скочи след мама, но се спъна в пейката, полетя през прозореца и се удари на двора… и него го няма.

Прозорец… и двор…? Това номер 555-7039 ли е???

Алоо, Скъпи, ще закъснея малко, че ще спра на Шипка…!

Алоо… здрасти… Ама как се напихме вчера, ааа? Чий беше рождения ден? Ама как така сватба?!? Как така моята бе?!?

Ало… Ганчо вкъщи ли е?

Кажете му, че няма да му преча да си сменя професията… само да не се прави, че не ме е взел от влака.

Ама бабо, дръж си диетата!

Ама жена, как може да ми се караш, че ходя с колежката по кафе… Ние нищо нямаме! Аз поръчвам по една, тя поръчва по друга – и толкова. Нали за това са кафенетата: да пием, да си говорим и после всеки да си търси истинската бира.

Ама мъжът ми ме изгони от офиса!

Защото нямало добра посещаемост… явно всички си тръгвали след първата ми среща!

Ама ти си толкова смотан, че с тая твоя заплата никога няма да стигнем съседите. Е, те вече им е третият път да ги ограбят, а ние—още нито един! Явно не крадат… те само проверяват кога ще ни светне, че имаме нужда от по-читав “план” за спасяване.

Ау, разсипах си захарта — на скандал е.

Не, скъпи. Вече се примирих… просто ще я търся до утре.