О, супер! А кога беше най-щастливият момент в живота ти?
Две години преди сватбата… когато още нямах представа какво предстои!
От колко време сте женени, Иванчо?
От 10 години.
Уау… А кога беше най-щастливият момент в живота ви?
Когато ми казаха, че дори няма да ми се налага да помня годишнината.
От къде взехте тия пари, господине?
От буркана, следователю.
А вие защо точно от буркана?
Защото е най-сигурното място.
Добре де… и как са се озовали в буркана?
Жена ми ги слага.
А жена ви от къде ги е взела?
Аз ѝ ги давам.
А вие от къде ги вземате?
Нали ви казах — от буркана!
Оти викаш на жена ти Мими, нали е Лили, па на тъща ти викаш Нина, като онаа е Лъки?
Така де… накратко: от Мишка и Котарак, накрая всички излизат наименованието на кой гледа телевизора.
Откакто се запознах с вас - казва мъж на една жена на морето, - не мога да спя, да се къпя, да си почина…
Толкова ли сте влюбен в мен?
Не… просто все ми излизате солено.
Откакто се запознах с вас, - казва един мъж на жената на морето, - не мога да спя, не мога да ям, не мога и да пия…
О, колко сте влюбен в мен!
Не… просто всичко изчезва в салфетки от вашите сметки.
Откъде ти е този бял конец върху сакото? — пита жена мъжа си.
Май се е закачил в асансьора…
Да не е от новата ти секретарка с перлите?
Ти май пак не ме разбираш — аз винаги го намирам… защото първо си свалям сакото.
Отче, аз наистина мисля, че водя праведен живот — не пия, не хойкам, не се мотам по кръчми… Освен това всяка вечер си лягам точно в девет, а всяка неделя рано ставам и ходя на служба. Не съм ли прав?
Прав си, сине мой… но кажи ми — дали ще го водиш така и след като излезеш от затвора?
Отче, по цял ден чувам глас, който ми диктува какво да правя. Обсебен ли съм?
Не, просто си на „свободен режим“… само жената решава кое е най-важно.
Отче, сестра ми вчера дойде да се изповяда при теб. Да ми е честно ли, или не — изневерява ли ми?
Сине мой, изповедта е тайна, като запечатан печат върху чекрък. Така че млъкни, успокой сърцето си и си върви вкъщи.
Но… как да разбера тогава?
Няма да разбереш — освен ако не се препънеш на стъпалото и не си бутнеш сам вазата със „сигурните доказателства“ пред вратата.
Ох, дебела съм!
Ее, стига де, Мими… стройна си!
Да си чул, да казвам, че съм кльощава?
Ох, много се тревожа за жена си.
Какво ѝ е?
Седи до компютъра… с моя Wi‑Fi пароль.
Ох, така ми се иска да променя кардинално живота си!
Чудесно — станѝ, изхвърли боклука и оправи малко бъркотията.
Ооо… не чак толкова кардинално… да не би да стане по-зле, докато чистя!
Пак ли се е напил? А вчера аз бях толкова щастлива, като се прибра трезвен!
Е, днес е ред да се радвам аз… че пак си стигнал до къщи сам!
Пак ли си се криеш зад юмрук и коремче, че не си плащал!? Стига толкова преструвки—покажи си… касовата бележка!
Пено, бе, колко пък може да е грозен тоя?
Много… На Коледа отишъл да си купи шапка, ама му намерили само чорап!
Пено, защо се развеждаш?
Ми… омръзна ми. Свекърва ми всяка вечер сяда пред вратата на кухнята и започва да чете рецепти: „Само майчино сърце знае истински да готви…“
И това не ти харесва?
Ами готви толкова „по майчина мярка“, че на сутринта аз вече съм на диета… развод!
Пенчо, бе разправят, че да носиш в джоба кокоши крак било на късмет.
ФАКТ! Аз нося… Само дето не за късмет, а за нерви. Жена ми веднъж реши да ми бръкне в джобовете за „доказателства“. Пипна, подскочи, направи се на котка… и оттогава повече не е бръквала.
Помисли го за късмет…
Да, ама с двоен смисъл — за късмет и да не те бара!
Петърчо, иди в кухнята да гледаш как мама мие чиниите. Като пораснеш още малко, ще започнеш и ти да помагаш.
Бабо, ама мама няма ли да е свършила до тогава?
Пеше, вземи си, маме, една свещичка. По улиците кьорава лампа не свети.
Майко, какви лампи? Сега навънка е светло.
Светло е сега, дете. После ще стане тъмно. Или и ти, като брат си, ще се правиш на „ама няма смисъл“?
А какво е направил брат ми?
Ми и той не си взе свещичка… и виж къде ни доведе за зет!