Ние с моята жена си живеем тихо и мирно… МИРНО казах!
Сутрин се чуват птици, вечер – музика… Абе, тихо е! Просто тя свири на пиано, а аз я слушам да спорим.
Ние с мъжа ми си живеем тихо и мирно…
Тихо и мирно — да… Ама кажи го пак, да видя дали хлапето пак ще се събуди!
Никак не ми върви! Снощи поканих на ресторант една много интелигентна дама, а в менюто ѝ… представи си да има нещо!
Госпожо, може ли…
Дамата се развика:
Келнер, махнете веднага тая гадост оттук!
Келнерът, без много да мисли, взе че изхвърли… табелката с „езикознание“.
Ники, харесва ли ти видеоиграта, която ти подарих за рождения ден?
Това е най-хубавият подарък, който някога съм получавал, татко!
Уау, супер! Значи ти става да играеш?
Не. Харесва ми мама да ми дава по 10 лева на ден, само и само да не играя!
Никиии, нацъка ли ти ключето ма?
Не, ма чакай—спи още!
Никога няма да забравя деня, когато влезнах в ресторанта и срещнах жена си на масата на шефа!
Ооо, сигурно е било страшно романтично… нали?
Романтично? Никак. Мислех, че е в службата… да ги “успокоява” клиентите.
Никога няма да забравя как срещнах жена си в Младост…
О, беше ли романтично?
Не! Помислих, че е у дома с децата…
ама явно са избягали на разходка, а тя е останала да ги търси!
Никога няма да забравя ресторанта, в който се запознах с жена си!
Беше ли романтично?
Не… Бях поръчал салата, а тя ми донесе сметката. Оказа се, че тя работи там… и че съм бил в заведението на първата ѝ среща с децата — защото беше детски празник.
Ножът в кухнята реже…
Ми… аз да не съм касапин?!
Бе, ти и шивач не си, ама пак се мушкаш!
Някога да си чувал за Клара? Много е вярна жена!
Вярна?! Тя се ожени за четвърти път!
Е, точно затова — любовникът й все си е същият… сменят само съпрузите.
Някога толкова много ме обичаше, че казваше: „Готов съм да те следвам навсякъде, дори и в ада!“
Е, така е! Желанието ти се сбъдна — само че ти ме изпревари!
Няма да споря с теб — казва мъж на жена си.
Защо?
Защото вече си права.
Как така „вече“?
Откакто започна да говориш, не ми остана време да споря.
Няма да споря с теб! — казва мъжът на жена си.
Защото съм права?
Защото си жена ми… и ако споря, все ти печелиш.
Няма да ти купя дъвки и толкоз! — вика майката.
Добре — казва синът. — Само че като влезем в магазина, ще ти викам „лельо“!
Няма да ти купя шоколад и толкоз! - вика майката.
Добре - казва синчето, - само като влезем в магазина, ще ти викам „бабо“!
Няма ли да се местите във вилата?
Не може, докато не научим котарака да мяука, когато е гладен. Пробвах вече сто пъти.
Добре де… сега мяука ли?
Сега не яде — докато аз не започна да мяукам…
О, здравей! Как е?
…добре…
А здравето?
…мм…
А жената?
…ъъъ…
А децата?
…хм…
А работата?
…уф…
Трябва да изчезвам! Радвам се, че си поговорихме!
О, невероятно! Вие поразително приличате на първата ми любов!
Така ли? А колко големи любови сте имали?
Три.
Три?!
Да… първата се върна, втората закъсня, а третата ми каза: “Аз съм само приятел.”
Обади се на шефа по телефона!
Не мога, зает е.
Ама аз съм му жената!
А, да… и аз така разбирам — всеки казва „аз“, като му трябва нещо.
Обаждаме се от родилния дом. Моля, предайте на Сашо, че му се родиха тризнаци — две момиченца и едно момченце.