Ами той си е пуснал петела! И то точно на дванайстия етаж в блока!
И на вас какво ви пречи това?
Пречи ми, че три месеца се лекувах при психиатър… защото си мислех, че петелът кудкудяка в главата ми.
Обвиняеми, защо сте влезли два пъти чрез взлом в един
магазин?
Първия път откраднах за жена ми един сапун. Втория път
върнах да го сменим… защото по етикет „за воня“ не става за нас.
Обвиняеми, разкажете как стана всичко!
Ами… ставам аз сутринта, отивам в банята и почвам да се мия. Докато се сапунисвам, жена ми вади масата за закуска. Викна ме да хапна и аз по халат седнах да си намажа филийката. Не щеш ли — майонезата падна на килима. Навеждам се да я вдигна, точно тогава мина тъщата, подхлъзна се, и се закачи в тенджерата. После съпругата казва „стигат ти инциденти“, но аз вече се бъркам… и така 17 пъти…
Обеща да ме заведеш на море това лято!
Чакайте, хайде да сме честни… това лято изобщо идва ли?
Обичам те! Лека нощ!
И той те обича… ама след малко ще заспи. Аз съм му гаджето!
Ама той защо не ми каза, че е зает?
Като разбера, че вече е заета… ще ти пиша!
Обичаме се! - ще живеем заедно!
Че вие, явно, никога не сте живели заедно… щом още се ОБИЧАТЕ!
Обичаш ли жена си?
Не личи ли?!
Обичаш ли ме още?
Теб — да. С Пепи от третия етаж обаче си личи, че си я обичам по време на закуските… от разстояние.
Обичаш ли ме?
Да! Повече от всичко!
А би ли скочил в огъня за мен?
Как така в огъня?! Щом има горене, и да ме няма — кой ще те обича после?
Обичаш ли ме?
Е, как ще не! Защо от сутринта с такива проверки и разпити, все едно ме разследваш?
Обичаш ли пипкави вечери?
Пипкави с какво?
Общото между жената и тестото е:
Колкото повече го месиш — толкова по-добре става… ама после жената иска почивка, а тестото — печене.
Омръзна ми от рекламите! Ето: „Пийни безалкохолно — освежава!“… По-добро за вечерта няма!
За вечерта най-добре е „ДА… ама не — че утре пак е работа!“
Омъжих се за него, защото ми каза, че има яхта. Само че като отидохме на морето, се оказа, че „яхтата“ е само идея в главата му… и за да стигнем по-далеч, се наложи аз да греба.
Ония ден обърках жена си с крадец… какво ръмжеше, какво мъкнеше, направо я изгоних от коридора!
Това нищо не е! Аз обърках крадец с жена ми. Той как викаше „Помощ!“, а тя само викаше: „Спокойно, аз съм от счетоводството… покажи ми касовия бон!“
Оооо бай Иван, как е?
Бива!
Как е новата комшийка?
Задява ма нещо, ама да видим!
Ама стои ли ти още?
Стои, ама се държи като на сватба — усмихва се, пък после пак си заминава!
От 10 години живея с теб! Аз работя, плащам сметките, ремонтирам, носа торбите, чистя… и накрая пак аз съм този, дето „не се справя“. А ти? Ти само се усмихваш и казваш: „Спокойно, всичко ще е наред.“
Е, след всичко това ти ме смяташ за неудачник?!
Не… смятам те за прогноза!
От вчера съм пълен господар в къщи! Жена ми само слуша и не мърда!
Не може да бъде!
Ами да… вчера и свалиха зъбния камък!
От какво се оплаквате, господине?
Имам комплекс за малоценност…!
Така ли?
Непрекъснато ми се струва, че не съм толкова умен, колкото ми се иска.
Вината е в учебника, господине. Просто умът ви е толкова голям, че страниците не ви стигат!
От кога започва животът?
От раждането.
Не, от зачеването.
Не, животът започва, когато жената и детето заминат на вилата.