Вицове за Семейни

Навън се изви буря и токът ни изгасна…

И какво толкова?

Гледам — до мен стои едно дете…

Да?

Казва: „Спокойно, аз съм ти братчето… само че без Wi‑Fi!“

Най-честата причина за рак на пениса?

Прекалено дълго „тестване“ на нови фалшиви колани — свалят се едва след като вече е късно.

Намерих си страхотна работа!

Каква бе?

Проверявам предпазните колани.

Е, какво му е готиното?

Никой не идва да ми благодари, ако коланът е стегнат… но ако не е — тогава всички много бързо намират време за мен.

Нанси Рейгън: Мъжът е като торбичка чай — не знаеш колко ще пусне, докато не го оставиш да престои във вряща тема.

Написах във Фейсбук: „Търся си любовта на живота.“

И?

И трима приятели ми пратиха: „Вземи моята… само не я забравяй за утре.“

Напоследък си много нервен. Нещо да не се е случило?

Не… просто имам едни лоши предчувствия.

Какви точно?

Ами… дойдох за подпис, а до мен в опашката седя мъжът, който е бил мой трети… и току-що се ожени за жената, която беше втората ми.

Напуснах жена си. Тя искаше от мен в леглото чудеса!

Какви чудеса е искала?

Да не сънувам, че съм спасител… и да не ставам до сутринта на режим „герой“!

Не бих искал да съм втори в живота на една вдовица!

А аз пък не бих искал да съм първи!

Не знам дали още обичам съпруга си…

Как така? Какво стана?

Като правим нещо… не се сещам за него.

А, за кого се сещаш?

За човека, с когото го правим!…

Не мога да търпя вече съседа — толкова е педантичен! Всеки ден ми оставя бележка пред вратата… с точен час, кой е минал и какво е направил.

Е, това не звучи толкова лошо.

Лошото е, че ги пише седмица напред — и вчера ми остави бележка: „Днес ще се опиташ да му върнеш кофа… но няма да стане.“

Не намерих нито един косъм по ризата ти.

Е, и?

Коя е плешивата—ти или ризата?

Не разбирам защо непрекъснато се караш с жена си, а в същото време всеки празник я целуваш по бузата, все едно нищо не е било?

Ами навремето тя беше решително против нашия развод. И сега все си мисля: щом устоява, аз поне да съм вежлив.

Не се държи така с мен и не ми мълчи! Ти мой син ли си, или не?

Тате, не ми задавай тестове… аз съм млад, ама не чак до там, че да минавам на изпит!

Не се притеснявай, скъпи, моля те! Само изчакай малко — сега ще се оправя. И без това си свикнал с „преди“, а аз съм почти към „след“.

Не! Няма да се получи така.

Но аз нищо не съм ти отнел!

Амииии… отне ми ми надеждата!

Е, ти вече се предаде!

Неврозата на Вашата жена не представлява опасност, господине — с нея тя може да си живее спокойно, много дълго… чак до дълбока старост.

Докторе, ами аз?

Вие? Вие сте в най-голям риск — тя ще се тревожи за Вас до пенсия, а после и за спокойствието Ви.

Невъзможно е да се живее

с моето гадже...!

Ами скъсай с него!

Аха, той ми съсипва нервите, а аз да го оправям ли?

Неженените мъже не разбират какво щастие е да си женен.

Женените също… но вече са го изпитали на практика.

Нещо забранено в куфара ви? Оръжие, наркотици?

Няма… само че тя „подрежда“ така, че като отворя, все едно митница е минала през нас… и после мама ми казва: „Ако няма плътно, няма късмет!“

Нещо, отдавна не съм чувал за Митко! Знаеш ли как е?

Ох, на Митко му се случи голяма беда!

Що? Кво е станало?

Мойта жена избяга при него!