От месец съм на сухо… ама сухо от “помисли за мен”…
Карах като луд, тичах като газела, опашка след опашка… мисията:
шоколади, вино, цветя, деликатеси, балони, плюшени сърчица… бижу (ама сериозно бижу!)…
и ето — накрая свършиха парите!
Донесох ги до вратата…
Чук чук чук!
Ще чукааам като герой, като бог на романтиката, като извънземен, дошъл с подаръци…
Отвори ми!!! Радост, усмивка, целувка…
памперси, мляко и мокри кърпички…
и те ми изядоха бюджета за “сърчица” всичките!