Вицове за Семейни

Тате, няма повече да ходя с теб на риболов!

Стига си се оплаквал, Митко! Хвани въдицата и ме дръж на въже!

Тате, пиеш ли алкохол?

Не, защо, синко?

Защото всеки път като говориш, вкусът на думите ми е като от разредена ракия… през твоята кредитна карта!

Тате, повече няма да ходя с теб да карам колело в снега!

Мълчи и дръж… аз само гледам да не паднеш, нали!

Тате, познай как се казва учителката ми в училище? Започва с буквата „М“.

Мария?

Не.

Мариана?

Не.

Миндже?

Неее…

Не знам. Как се казва?

Ми-Леля!

Тате, разкажи ми приказка!

Права си, дъще — приказките винаги ги слушаш, след като мама ги “проверява”!

Тате, реших да ставам лекар.

Добре, че поне в нашето семейство има кой да лекува.

Кой в нашето семейство е лекар?

Как кой — майка ти. Тя цяла вечер „приглушава симптомите“: на всички им мери температурата… на търпението.

Тате, страх ме е от духове!

Спокойно, няма такива. Това са хора с маски…

Като в кварталния магазин?

Да, точно като продавачката ти!

Тате, тате… а Господ, след като е създал мъжете, нещо друго правил ли е?

Не моето момче… всеки се учи от грешките си — като започне да търси къде е ключът.

Тате, ти без какво можеш най-лесно да минеш? Без хляб, без баница или без сладко?

Без теб, дъще.

Тате, ти също ли обичаш фантастика?

Защо мислиш така, сине?

Ами късно вечер, като пускаш телевизора, там казват: „О, ало, ало… това е НАШТА СТАНЦИЯ!”

Тате, тия коли що пищят?

Ние… за да ни чуват хората.

Ама нали пищят само при опасност?

Е, да де! Само дето някой пак се е хванал да „опаси“ любовта!

Тате, ще се местя…

Как бе?

Ами… така… Като ми каза доктора…

И от кого?

Не знам… доктора не каза. Само каза, че “е време”.

Тате-е-е, под завивките ми има чудовище-е-е…

И под моите има син-е, заспивай…

Татеее, защо нямам братче?!?

Защото вечер не спиш и плашиш ластовичките…

Татеее, искам да караме шейна!

И се почва: термобельо — запасено в гащите, после гащи — в термобельото, колан — да стяга всичко, тениска — в колана.
Пуловер — отгоре. Ветровка — над пуловера. Вълнен шал — около врата.
Ръкавици. Шапка. Ушанта торба с допълнителни чорапи, че да не простудим.
Излизаме.
След три минути:

Татее, ама ми се… свали си цялото облекло!

Татееееее?

Колко ще ми струваааа… да стана пожарникаааар?

Татенце!… Може ли да те целуна?!…

Не мога, миличка… Пари няма! Майка ти вече ме е целуна… на вноски!

Татко, обичаш ли сладкиши с карамел?

Обичам, сине, много.

Тогава да знаеш, че карамелизирах цялото училище…

Татко, страх ме е, че няма да се оженя никога.

Няма страшно. Ще вземеш от майка ми “вълшебния крем”, ще го сложиш дискретно… и край на проблема.

Наистина ли има такъв крем?

Да. Колкото и да я гледам майка ти… не се сещам за друга причина да е живяла толкова време без него.

Татко, татко, може ли да карам колело по магистралата?

Абсурд! Не виждаш ли какви коли минават?

А чичо защо кара така?

Той има застраховка.