План? Ние теб и без това щяхме да „осиновим“… само дето първо нямахме адреса ти.
Тате, аз ще се оженя!
Чудесно… ама наблизо ли е, за да мога да дойда на всички „чудесни“ семейни събирания?
Тате, вярно ли е, че аз съм осиновен?
Какво говориш, момче? Ние теб ли щяхме да осиновим? Ти нас си ни избра — само че много преди да разберем, че си дошъл!
Тате, дай 10 лева?
За какво са ти?
Да си купя сладолед.
Познавам те, синко — никакъв сладолед няма да вземеш. Ще си купиш лютеница… да видим после кой ще облизва вкусa!
Тате, дай ми малко пари на картата, да мина до заплата.
Колко?
Колкото и ти мислиш да не ми даваш.
Изобщо не искам!
Тате, дай ми пет лева.
Кви пет лева бе, аз имам само три… ти две взе, а ти пак искаш още. Дай, вземи един лев, раздели го със сестра си, а аз да ти върна ресто за четири!
Тате, защо булката винаги е толкова усмихната?
Защото е „изпрана“ дори преди сватбата… бяла рокля, чисти мисли, а накрая всичко е на: „сега да започваме — букетът на челен опит!“
Тате, защо носиш снимка на мама в портфейла си?
За да ми напомня, че любовта е без пари… ама поне е в портфейла!
Тате, защо носиш тая маска в къщи?
Защото отслабнах! Вече ми падаш лицето.
Не си отслабнал… Просто ти трябваше ластик за очилата, а не за маската.
Тате, защо нямам сестричка?
Защото вечер не си спиш и плашиш лалугерите… къде ще дойдат да ти носят братчета и сестрички, щом им биеш шута?
Тате, знаеш ли колко е дълга тетрадката на мама?!
Сигурно трийсетина сантиметра.
Как разбра, мери ли я?
Не, но аз съм трийсет и пет сантиметра и ми стига само до гърба… на бюрото!
Тате, искам нов компютър!
Виждаш ли онова дърво?
Виждам го.
Там растат скоростта и паметта. Отиди си, поразтърси малко, да ти падне нов компютър!
Тате, казват, че съм имал твоя ум…
Грешат. Умът ти е от майка ти. Моя си е при мен.
Тате, казват, че съм наследил твоя ум.
Грешат. Имал съм го аз — ама ти си взел на майка си. Тя ти е „при мен“ в умствената част.
Тате, как се появи животът?
От твоя… в резултат на карантината. Докато всички спираха по телевизията, ние създавахме нов живот в кухнята.
Тате, какво има мама под пола си?
Там е кутията за тайни, мила моя.
Тате, а ти какво имаш под панталона си?
Там е ключът за тайните, момичето ми.
Тате, сменяй ключа за тайните, че комшията вече има копие.
Тате, кво правиш?
Чета, Иванчо… чета! Какво значи “уважаваЙ” другите деца!
Тате, мама каза да ходиш вкъщи само по чехли, без обувки.
Защо!?
Защото е загубила една стелка и иска да я намери.
Тате, мисля да се запиша в армията. Чух, че жените си падат по мъже с униформи!
Не е от униформата, сине! Жените просто знаят, че ако си бил в казармата, си свикнал да изпълняваш заповеди… и най-вече да не спориш, когато ти сервират боб.
Тате, не пиеш, не пушиш, не обикаляш по барове и жени. От какво ще умреш, бе?