Какво, пак ли търсиш повод да ме провериш дали съм забелязал?
Скъпи, ще дам на бедните и гладните част от храната си!
А ако я изядат… значи не са били гладни!
Скъпи, ще погледнеш ли хладилника? Не иска да мори храната!
И той ли, бе?
Скъпо ли ти излиза почивката на море?
Зависи… Ако тръгна с жена ми — плащам цената по обява. Ако тръгна сам — става три пъти повече, защото тя почва да ми звъни в половината заведения да пита „къде ми е резервацията“.
Слънчице!
Да, зайче?
Ще ми направиш ли чай, мечо?
Разбира се, пиленце!
Благодаря ти, лисичке.
Няма защо, сладурче.
Обичам те, мишле!
И аз те обичам, пухчо!
Чакай малко… Ти пък не се сещаш как се казвам, нали?!
Снощи защо не дойде в кръчмата?
Жена ми рече, че щом не съм отишъл, значи ми е забранено.
Сред гостите на всяка сватба винаги има поне един, който е „доста близък“… с булката или с младоженеца — зависи кой от двамата закъснява с обясненията.
Ставай, мъжо! — вика жената.
Какво има?
Пак говориш насън! Защо не се стягаш?
Добре… да сключим сделка. Ще ми позволяваш да си говоря, когато съм буден, а когато спя — ти ще се преструваш, че не те чувам!
Станимире, ти съпруг ли си или бурен лук, бе? Откак спра да те е грижа за мен, направо ми писна! Ама, това жива ли съм, умряла ли съм — изобщо не ти минава през главата, нали?
Не е вярно!
Е, как да не е? Ето сега — прибирам се от работа. Цял ден те няма… а ти не ме питаш как съм!
Хубаво де… как мина денят ти?
Аууу, много мило, че се сети за мен! Ами Станимире — днес бях на зъболекар!
Аха…
АХА?! Само това ли ще кажеш? Няма ли поне да ме попиташ какво стана, дали боли, дали са ми усложнили нещо…?
Оффф… Да, бе… добре… де… Е, как е господинът зъболекар? Гони ли те с усилие, или беше спокоен?
Странно… защо най-големите късметлии винаги намират най-скъпите неща по земята? — казва мъжът.
Ласкател! — усмихнала се жена му.
Струва ми се, че съседът ми не ме обича.
Защо?
Вече два месеца не ме е питал дали му нося вестници… Значи не му липсвам.
Сънувах, че за Нова година си ми купил часовник за десет хиляди лева — казва Ирен на мъжа си.
Виждаш ли, а ти постоянно говориш, че съм бил скъперник… В съня поне съм си платил навреме!
Съпругата ми всеки ден ме сравнява с Ван Дам.
И вие сигурно сте много подобни…
Нищо подобно — и тя току-що каза същото.
Съседке, може ли да ми дадеш назаем ютията?
Не мога. И аз чакам мъжа си.
Такси, до центъра ли ще ме закарате?
7 лева.
А ако взема и приятелката?
Пак 7 лева.
Че виж какво, май няма смисъл — вие жена ли транспортирате, или сметката?
Тате ми каза да не ходя по питейните.
И ти ходиш ли?
Да.
И какво видя?
Тате… там пак е твоят номер. Само че е изписан на табелата „За предпочитане“!
Тате, а с жените как е? За дълго ли?
За цял живот, сине.
Оле! По-зле ли са и от училището?
По-зле… там поне изпитите свършват. С тях — само се сменят въпросите.
Тате, а ти като беше малък, повече искаше ли момче или момиче?
Сине, аз исках само да си изкарам живота… и като пораснах — да си изкарам и нервите.
Тате, а ти като беше млад, какво повече искаше — момче или момиче?
Сине… аз исках само да не си избирам — да си имам две деца и всичко да става “като по часовник”.
Ама стана ли?
Е, да… единият ми носи проблеми всеки ден, а другият — всеки ден ми казва “Тате, ще се оправи”!
Тате, аз никога няма да отида с теб на разходка с кола!
Стига хленчене бе, ами се качи до мен и спри да спориш!