Пешо, ти какъв идиот бе! Нали каза, че повече няма да ме лъжеш с онова „случайно“ приятелче?!
Ама то е същото… само че вече ми е „близка позната“.
Пешо, ха-ха, сменяме ли жените за малко?
Аз нямам жена… в момента.
Е, нищо! Тогава поне вземи моята… докато свърша с обажданията.
Пешо, ходиш ли при лелята на третия етаж?
Да, чичо!
Ходи, момче, време ти е сега! На твоите години и аз тичах при нея… само че тогава стълбите още не скърцаха така!
Пешо, чух, че си миеш прозорците сам.
Ааа, мия ги… и байряка, и прага.
А жена ти?
Е, жена ми е голяма работа — тя си си мие прозорците… ама на терасата.
Пич, ти от кога носиш тази обеца на ухото си?!?!
Откакто жена ми я намери в джоба на панталона… и каза, че така или иначе „ще ти стои по-добре там“!
Плаках насън тази нощ.
Сънувах, че си ме оставил.
И може ли от това да плачеш…
Ти веднага се върна…
По какво си приличат добрият съпруг и добрият лаптоп?
И двамата работят безотказно, понякога „нулират“ нещата сами и са най-полезни точно когато закъсняваш… само че сутрин пак решават да се обновят и да ти съсипят плана!
Побеля ми главата от теб! — ядосана майка се кара на сина си.
Как да не ми побелява, като гледам баба… и ти не си била „момиче за подражание“!
Подарих му тишина… — звучи доста по-романтично, отколкото:
Спях да му давам да говори.
Помагате ли на жена си вкъщи?
Разбира се! Аз подреждам всичко… тя само си намира къде да го чисти.
Поручик Ржевски, чух, че ще се жените за графиня Лиговска! Само едно трябва да знаете — тя си ляга с цял Плевен…
Пфу, Плевен… бил съм там. Има-няма хиляда и двеста мъже на кръст…
Е, чудесно! Тогава няма да е като друг път — този път поне ще знаете, къде сте си оставили шапката.
Посъветвай ме, какво да правя: да се оженя за богата, но възрастна вдовица, или за младо и красиво момиче, което обичам, но е без пукнат грош.
Разбира се, че за младата — главното е любовта! Между другото… що за вдовица е тя и къде живее?
Пред мен се разкрива страшна картина! — казва екстрасенсът.
Утре вашият брат ще попадне в голям инцидент!
Знам това — отговаря жената.
А мен ще ме обвинят ли, или ще си нося вината аз?
Преди да започна да ви защитавам, само да уточня, че този път положението е още по-сериозно — казва адвокатът на клиента си. — Миналия път ви спасих по документи, но сега работата е направо по живот.
Тогава разчитам, че междувременно сте се научили да пишете по-бързо.
Представи си, скъпа… за 10 години брак нито веднъж не сме се карали!
Е, естествено… такъв е човекът — щом е жалък и страхлив, няма да рискува да спори, а?
Представи си, че един мъж се прибира от командировка и не вика “Аз съм вкъщи!”, а директно слага ключа в гардероба…
Защо в гардероба?
Ами защото като отваря къщата, жена му го посреща с усмивка: „Скъпи, нямаше ли да дойдеш?“
И какво става?
Естествено — оказва се, че мъжът… е любовникът на любовницата… и сега той трябва да се прави на “изненадан”… ама кой се крие в гардероба?!
Приемаш ли тази жена за своя съпруга?
Да!
Попът погледнал булката, после младоженеца и казал:
За последно ще те питам… готов ли си да вдигаш телефона, когато тя си е „само за малко“ влезе в магазина?
Признавам — въздъхна жената, — че парите не са всичко в живота… но поне като ги похарча, спирам да мисля за проблемите и нервите ми си намират работа.
Приятел, защо в къщата всичко е обърнато наопаки?
Карахме се.
А защо масата е подредена по цвят и размер?
Помирявахме се!
Разбери кой си и го направи нарочно!
Аристотел.
Това го знам — ама защо го казваш толкова философски?
Защото искам да си „намножиш съмненията“… нарочно!