Вицове за Семейни

Миме, скъпа, това мляко май е кисело!

Абе, Тошо, не се шашкай—пий си го спокойно. Нали утре е почивен ден, ще има време да го преживеем!

Миме, тая пола ме прави ниска?!

А мен пък тоя шал ме прави къдрав!

Но ти си си къдрав!

Точно така!

Мими! Имам новина… ти ли си?

Какво имаш предвид, Гошо?

Бременна съм! Ти си таткото!

Сериозно?! От кога?!

Не се шегувам… Днес е 1 април.

Значи не си бременна?

Значи… не си ти таткото!

Мими, жена ми не ми говори от месец…

Я гледай, Стоян! Нали все пак си я „пазиш“? Та такива, дето да не ти говорят, вече се броят на пръсти!

Мими, жени се за мен! Откакто те видях, сънят ми не идва…

Чакаш да се омъжиш, за да заспиш?!

Мими, имам невероятен коледен подарък!

Свитер?

Ще имаш бебе!

…свитер щеше да е по-добре…

Мими, много готин медальон, какво има вътре?

Кичур от косата на жена ми…

Но тя още ли е жива?!?

Жива е, бе, муцка… ама косата отдавна си я е пуснала!

Мими, мъжът ми отиде да копае градина и вече трети ден го няма… Сигурно ме е изоставил за някоя друга.

Ей, стига бе, Марте! Защо все най-лошото си мислиш? — може просто да е заровил парите… и да копае обратно!

Мими, раждала ли си вече, мила?

Рахих, Дино, рахих! Три момиченца!!!

Някое от тях да е от мен?!

Мими, строго ти забранявам да се разхождаш сама в коридора! Стой си тук, защото там има лоши сенки.

А аз добро дете ли съм, мамо?

Разбира се, сърчице! Ти си най-доброто и най-слънчевото дете.

Тогава… може ли лошите сенки да си играят с мен?

Мими, ти ми изневеряваш!

Ники, това не е вярно!

И при това със съседа!

А това вече съвсем не е вярно!

Мимииеее, ууу ма, мишееее! - крещи Гица от балкона.

Хайде, тръгвай бе, къде ми е мойта Пенка? - отвръща Стефан.

Пукни се сааа! Моя Мартин ме обича!

Ама ти откъде взе тоя змей, бе?

Щот’ сега ще ми цапне камшика… казваше ми: „Откак купихме сушито за морето, само ти ми останааа!“

Миналия месец жена ми беше на екскурзия в Париж… излезе ми солено, ама нали за хубавото.

Защо “заслужаваше”?

Защото оттогава не съм я чувал да казва “само още една снимка” — явно там са ѝ взели парите, а и свободата… докато се прибере.

Миро, какво ти е?

Какво ми е? Събудиха ме посред нощ, парите ми взеха, и после цялата махала разбра…

А ще можеш ли да познаеш нападателя?

Че кой няма да познае собственото си куче!

Миро, хайде изнери котката и ще ти дам 5 лева, казвам ти!

Абе, не знам… Тате ми дава по 10. Само дето ако я изчистя, почва да се прави на виновен, че е “моята работа”.

Мислиш ли, че съм ти чистачка? — крещи жената.

От къде накъде, скъпа. Чистачката се сменя! Ама теб… теб ти не мога да „ачистя“!

Мисля, че жена ми ме върти на пръсти!

Защо мислиш така? Какви доказателства имаш?

Ами нали се преместихме от Варна в Пловдив… и пощальонът пак всеки ден минава пръв, а тя все гледа към вратата, сякаш чака не мен, а него!

Мисля, че жена ми ме върти.

Какви ги говориш, как ще разбереш?!

Преместихме се от Варна в Пловдив, а пощальонът все още ми носи писмата… само дето вече са „за съседа“.

Мисля, че са перфектната двойка. Какво ще кажеш?

Перфектни са! Той говори съня си, а тя му вади батерии от слуховия апарат… и на другия ден пак се разбират!

Мите, като ти казвах „Дай да си вярваме бе, приятелю!“ А ти — „Моят чорап е с кеф, моят чорап е с кеф!“