Миличка, май пак си напълняла…
Не, скъпи, това е само… плюс малко.
Виждаш ли добре: 60 / 90 / 120 — абсолютно като градски автобус.
Миличка, не мога повече! Виж 2 часа посред нощите е.
Можеш, ставам ли — качвай се!
Цял ден бе, мила, ама уморих се…
Като започнахме нямаше нищо против, а сега хленчиш! А иначе как се суетеше преди ремонта — колко енергична беше.
Разбрахме се само за едната стая да сложим лампи… а в момента довършваме и втората! Сили нямам.
Качвай се бързо на стълбата — аз ти говоря на кого, че да не чакаме утре!
Миличка, сигурна ли си, че правилно си приготвила шопската салата?
Ама, моля ти се, Бебчо, разбира се!!! Всичко е както трябва!!!
Тогава защо в моята чиния доматите са вдигнали лагера, а краставиците търсят спасение?
Миличко, не можем да сме повече заедно. Трябва да се разделим.
Какво?! Какво става? Защо?
Докторът каза, че имам „висок холестерол“. Трябва да се откажа от мазнини… а ти, миличка, си страшно пържена!
Отидох до магазина с приятелките.
Магазин… аз те чаках цяла нощ, като идиот!
А аз какво да съм виновна, че ти се получава “нощно пазаруване”, а не нормално чакане?