Не, но могат да се редуват—единия сега, другия после… и пак и двамата да казват: „Аз съм наистина влюбеният!“
На колко години си?
Ами… когато се ожених за теб, аз бях на 25, а ти на 50. Значи аз бях два пъти по-млад от теб.
Е, и после?
После ти остаря и стана на 80, значи аз съм на 40!
Най-после нашата комшийка май се научи да готви.
Защо мислиш така?
Ами нали… третият и съпруг нещо още не си е заминал.
Не те ли притеснява, че синът ти е напълно сам в Лондон – та това е столицата на изкушенията?
Не, спокоен съм. Току-що ми звънна и каза, че вече е под надзора на охраната… защото го объркали с туристическа атракция.
Ох, Соня, вече не знам какво да правя. Трети път се женя и все попадам на рогоносец…
Ти ли го избираш, или съдбата?
Аз избирам булката… рогата сами си намират пътя към мен.
Петре! Защо се скри в банята? От мен ли бягаш? Моля те, не така! Усещам, че имаш някакъв проблем! Отвори! Не сме заедно само за хубавото време! Искам да ти помагам и когато ти е гадно! Петре…
Мацо! Ма'ни се от вратата, ма! В мивката съм, не се показвам — остави ме на мира…
Петьо, гледай тия обувки колко са износени и колко шумят на пода!
Това е жена ми.
Ауу, значи поне домът ви вече си има аларма…
Пешо, бе, къде се изцапа така бе, пич?
А бе, шефе, не ме търкайте… това ми е гримът… само че днес съм го сложил малко по-влажно.
Пешо, вярно ли е, че жена ти всяка вечер ти вдига скандали?
Не бе, тя не е такава… В събота е нощна смяна.
Пешо, да не ти е изгоряло нещо у дома? Защо само ти се мотаеш по улицата от две седмици?
Не е станало нищо… жена ми си е харесала нова диета. Вече три пъти я „водя“ на ресторант, за да ѝ докажа, че съм много сериозен.
Пешо, какво си държиш телефона половин час до ухото и нищо не казваш?
Обаждам се на жена ми… да не ми вземе телефона пак, когато позвъни.
Писна ми! – недоволства мъжът.
От петнадесет години, щом кажа “ляво”, ти казваш “дясно”!
От шестнадесет… скъпи. От шестнадесет!
Пич, обясни ми за “семейния живот”.
Аз работя. Жената работи. После тя казва: “Време е да си починем… ” и почва да чисти.
По какво се различават шопът и камила?
Камилашът може цял месец да носи товари без да се оплаква, а шопът — цял месец да се оплаква, без да носи нищо!
Помниш ли как се хванахме за ръце за първи път и си мислехме, че това ще е до живот… Какво стана с нас?
Ами… сложи ми още картофи!
Разбрах за твоето „грешно“ приятелче!
Не е вярно, скъпи! Всичко е клюка!
Млъкни! Разбрах му схемата и колко изкарва. И сега искам да те попитам — имаш ли съвест, та ми искаш тези толкова скъпи чанти от него?!
Разправят, че жена ти е на почивка на Чистото море. Много оригинално!
По принцип предложих Мръсното море, ама тя е свикнала да го прави наопаки — щом е почивка, значи да е „чисто“, та да не ѝ развалят навика.
Сдобри ли се с жена ти?
Да, та влезе в стаята и ми падна на колене…
И к’во ти каза?
„Не се притеснявай, вече няма да търся ключовете!“ — и аз се успокоих, щото ги беше намерила под канапето… моето… не нейното!
Седя пред компа и пиша в обявата: „Търся красива, умна и вярна жена…“ По едно време се обръщам да видя дали ме гледа, а тя стои зад мен с метлата в ръка.
„Намерих те… ама сега кажи — защо пак търсиш вместо да помагаш?“
Сине, как си? Изглеждаш ми много блед! И си отслабнал след бала — бузите ти са хлътнали! Тая изобщо храна ли има там?!