Човек чете вестник в кафенето и след малко започва деликатно да къса една статия.
Съседът му гледа и пита:

Човек, който с маниакална упоритост копае с некрофилна цел, без да се замисля, че действа по посока на собствената си „резултатна яма“.
(Който копае гроб другиму, сам пада в него.)

Човек, който си рови в чужди тайни — АНАЛИЗАТОР.

Човечец пресича границата с куфар през рамо. Митничарите го спират и питат:

Човешката глава прилича на кухня: една готви идеи, другата — само запеква мисли. Козма Прутков

Човешко е да се разпиляват сметки.
Божествено е да се намират изчезнали.
А аз… не съм счетоводителят.

Чувствам се супер. Космодискът ми е хванал гърба, наколенките държат коленете, а съпругът… задника. Така поне вече знам, че поне не аз съм виновен за всичко.

Чувството, когато си женен, но красивата и усмихната жена от съседния офис започне да ти прави намеци, е като да ти донесат домашна торта, докато си на диета — в момента ти става супер приятно, усещаш се като победител и се пълниш с надежда… но много бързо ти минава, щом си спомниш, че после идва тежкото „ама я не трябваше“ и обикновено с лактите.

Чудя се защо някои хора са против брака — сякаш е някаква сложна мисия. Поне в брака поне има ясни инструкции: жена ти казва „Отиди до магазина“, ти отиваш, купуваш каквото поиска, и после се радваш, че си „правил“ — без излишни изненади… поне докато не ти каже да купиш и още нещо! Аааа?!

Чудя се защо някои хора са против брака! Толкова ли е трудно да правиш това, което ти казва жена ти… ама само първите две седмици? После вече става традиция.

Чудя се кое обръщение е по-мило за моята — „магьосница“ или „вещица“?
Освен че и двете са с настроение и драматичен поглед, разлика почти няма… ама тя само като чуе:

и веднага се усмихва до уши.
А аз си викам: нали магьосниците обикновено лекуват и правят гадориите за добри магии… а вещиците — бъркат отвари за лоши…?
Е, явно при нас е по професии: аз готвя, тя „отваря“, а после казва, че това било „тъмна кухня“.

Чуждестранна делегация посети нашия завод. Майсторът и работникът се засуетиха и непрекъснато си приказваха, сякаш около тях няма нищо друго освен машина и кафемашина. Никой не забеляза, че чужденците гледат като филм без звук.
Един от гостите знаеше български и превеждаше на останалите какво си говорят:

Чужденецът замълча, огледа се, после преведе тихо накрая:

Чук, чук, чук:

Чукча пише писмо вкъщи:
„Здравей, братко! Пристигнахме благополучно. Настаниха ни в хубаво жилище — дори пералня има, само че работи странно. Сложих аз дрехите в отвора, дръпнах въжето, потече вода… и после дрехите изчезнаха някъде по пътя към неизвестното.
Времето е добро. От седмица насам само веднъж валя дъжд — първият ден цял ден, вторият ден пак цял ден… и така два дни подред. Жената чака бебе, но още не знае какво ще е — момче или момиче. Нали разбираш: за нас може да е чичо или леля, но за тях всичко е тайна до момента.
Много поздрави. Твой брат.
P.S. Исках да ти пратя малко пари, ама плика вече го изпрах директно в пералнята…“

Чукча пише писмо вкъщи:
„Здрасти брат ми, пристигнахме благополучно. Хазяите са добри — апартаментът е направо рай, дори има и телевизор със сто канала. Само че показва странно. Аз включвам телевизора, натискам копче, търси програма… и изведнъж всички канали са една и съща реклама. И казва: ‘Сложи парите в процепа’. Сложих аз плика с монети в процепа — и изчезнаха, никъде няма, ама телевизорът гледа спокойно да си работи.
Времето е хубаво: за цялата седмица само два пъти имаше сняг. Първия път падна за два дни, втория — за един. Жената на хазяина чака дете, но още не знае какво ще е — момче или момиче. Тоест не знаем чичо или леля ще си ти — ще трябва да познаваш по гласа от коридора.
Много поздрави.
Твоят брат.
P.S. Исках да ти пратя малко ‘за късмет’, но вече го пуснах в процепа на телевизора — там понякога правят касичка.“

Чукча при доктора:

Чукча се готви за лов на мечки. Преди да тръгне, дава наставления на жена си:

Чукчата тръгва и веднага след него пристигат еколозите с лодка.
Жена му ги нахранила, напоила и даже им направила чай, ама един от тях казал:

Жената се съгласила. На сутринта еколозите тръгнали с лодката, а жената отдолу им махала и мърморела:

Чукча се прибира вкъщи, отваря хладилника, затваря го и почва да ругае. На другия ден пак — отваря, затваря и гони яд под формата на скандали. На третия ден жена му го гледа пребледняла и през сълзи пита:

Чукча се прибира след двуседмичен маратон по тундрата — ловил е тюлени, но все не му вървяло. Жена му припряно се втурва, суети се и го върти като свърталище:

Нахранила го.

Напоила го.

Постелала му кожите, приспала го, покрила го…
Като го оставила за минута да си поеме дъх, пак го пита:

Чукча се усмихва и казва:

Чукча се прибира след триседмичен изнурителен лов на моркови в тайгата.
Жена му го посреща развълнувано и почва да го върти, докато го гледа в очите:

Нахранила го.

Напоила го.

Чукча замълча, а после доволно въздъхна и реши да не губи време. Жената пак го загърбва: