Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Семейни
Четири агрегатни състояния на водата:
Пара.
Вода.
Лед.
И онази „течност“, която винаги остава в бойлера… след като жена ми се е къпала и реши, че вече водата „се е свършила“ по принцип.
Семейни
Четири бика — единият на 19, вторият на 30, третият на 45 и четвъртият на 70 — всеки ден си бяха заедно. Пасат хубава трева, пият студена вода, печат се на слънце… все едно времето им е наредено.
Един ден 19-годишният се втурва при другите с пяна на уста:
Браточки, бързо! През три баира и три дерета има едно стадо разглезени крави. Да тичаме, да ги изненадаме, бе! Че ако не ние, ще ги вземе някой друг!
30-годишният маха с ръка:
Споко, бой, тръгваме спокойно. Щом има трева — хапваме по пътя, щом има вода — пием, лека-полека ще стигнем… и като стигнем, всеки ще си “оправи работата” като хората.
45-годишният се замисли и отсече:
Не, не, не… Абе кат дойдат при нас, по-лесно става. Тук поне тревата е най-хубава, а водата — студена и сладка. Кажи им да дойдат!
70-годишният ги погледа мътно, мътно и пита:
Е па добре де… А кат дойдат… кво ще праим?
Семейни
Четири крака и две уши — що е то?
Тъжен чихуахуа, дето е чул, че някой е казал “пусни го на каишка”.
Семейни
Четири православни майки седят в кафене и се опитват да се надминат една друга с “най-значимото” за синовете си.
Първата казва:
Моят син е дякон. Където и да влезе, хората му викат: „Отче…“ — и се оправят като че ли са изпуснали автобуса.
Втората се усмихва:
Е, моя син е свещеник. Като го видят, вдигат ръка и му казват: „Ваше преподобие“.
Третата майка не се сдържа:
Моят син е митрополит. Хората направо се обръщат към него: „Ваше високопреосвещенство!“ — и някак си забравят какво са дошли да купят.
Четвъртата само си пие кафето, без да бърза. Другите я гледат:
А ти… какво прави твоят?
Тя поставя чашата внимателно и казва спокойно:
Моят син е прекрасен, висок към два метра, строен и… артист на сцена. И всеки път, щом го видят, всички казват едно и също:
„Милостиви Боже… ама това дето го носят на сцената, не е ли за празника?“
Семейни
Четири сутринта! Наточен рибар, става, излива едно кафе, взима такъмите и тръгва бодро към колата. Излиза навън — як вятър, мъртъв студ, гръмотевици и небето се е затворило над главата му. Замислил се, вдигнал рамене… и се върнал.
Влиза в спалнята, съблича се и пак си ляга до жена си. Тя в просъница:
Каквооо ставаааа?
Той:
Аааа, ужас… Навън духа така, че ти отнася чорапите, трещят гръмотевиците и вали студ като от хладилник!
Тя, прегърнала го:
Абе мойо, глупааак… ти поне като си тръгнал да ходиш на риба, можеше да провериш първо дали водата няма да те лови и теб.
Семейни
Четиригодишният Гошко застава насред детската площадка и започва да се прави на „страшен“. Баща му:
Какво става сега?
Гошко:
Нищо.
Баща му:
Ех, толкова приличаш на майка си… и тя така „нищо“ казва, а цялата къща настръхва.
Семейни
Четиригодишно момиченце казва на баща си:
Тате, реших да се омъжа!
Чудесно! За кого ще е късметът ти?
За чичо Иван! Той ми носи бонбони, играе си с мен и ми разказва страшни приказки… ама само докато ми е смешно!
Миличка, има един дребен проблем.
Какъв?
Той ти е… дядо.
А-а… значи това е като с нас! Понеже ти си се женил за мама… а тя ми е баба.
Семейни
Четиригодишно момченце отива при баща си и му казва:
Татко, реших да се оженя.
Браво! За кого ще е сватбата? — пита бащата.
За баба! — казва детето. — Тя ме гушка, готви най-вкусните неща, а вечер ми чете най-смешните приказки!
Миличък, има само един малък проблем…
Какъв проблем?
Ами… баба ти е твоя майка. Не може да се ожениш за майка си.
Детето се замисля, гледа баща си и отговаря:
Добре де… ти как тогава си се оженил за мама?
Семейни
Четирима мъже седели в бар, когато единият станал и изчезнал към тоалетната. Докато го нямало, другите трима почнали да се похвалват за синовете си.
Първият казал:
Моят дълго време ме тревожеше. Нищо не знаех дали ще стане човек. Но сега вече съм спокоен. Има автосервиз и наскоро купи на най-добрия си приятел нова кола.
Вторият:
Моят в училище беше голям проблем — само спорове, само ядове. Но се оправи. Сега вече е добре устроен. Има банка и даде на най-добрия си приятел акции за един милион долара.
Третият:
И моят не го биваше по уроците… ама вече върви. Има зоомагазин и наскоро подари на най-добрия си приятел кученце.
В този момент четвъртият се върнал от тоалетната.
Говорехте за синовете си — казали му другите.
Ами моят… носеше само главоболия — рекъл четвъртият. — Педал е, ама всичко му се подреди. И много му се радват хората. Наскоро един му купи кола, друг му даде акции за един милион, а третият му донесе кученце… само че всичките са за сметка на тоалетната.
Семейни
Четирима приятели пътуват с BMW 7 към Гърция. На митницата ги спират.
Митничарят гледа документите и казва:
Не можете да минете!
Защо? — пита шофьорът.
Защото сте четирима, а колата ви е BMW… осмица! — намигва митничарят.
Искам да кажа: колата е седем, ама вие сте четирима — ще се съберат още две за “осмицата”!
Семейни
Чистачката от едно учреждение, след като излязла от родилния дом, се отбила да почерпи колежките.
Честито, Ванче! И от кого е момченцето? — питат приятелките.
Ех, та нали и вие питате ей така… Вие за “от кого”, а аз за “откъде ми мина времето” — като чистя стълбите, човек не вижда подир кого да се обърне!
Семейни
Човек влиза в обществена тоалетна. Вътре един грамаден тип го хваща и му опира нож до гърлото:
Или парите… или салфетката!
Човекът се уплашил, че парите са му важни, та започнал да се договаря. Онзи само махнал с ръка, извадил куп салфетки и му намазал с тях лицето, после го пуснал:
Хайде, изчезвай!
Излиза първият, мълчи и застава отстрани да гледа. Влиза втори. След малко и той излиза — без дума, пак застава до първия и продължава да наблюдава.
Влиза третият. Минала минута, две — отвътре се чува нечовешки писък. Първият веднага:
Е, това вече е… сигурно го нарани!
Вторият обаче заключил:
Или пък му свърши салфетката!
Семейни
Човек във фейсбук група за запознанства си пише с някаква непозната, дето само отговаря на парцали:
Аз съм висок, строен, нямам обвързване… А ти?
Жена му от кухнята, без да се обръща:
Чернокоса, малко подозрителна… и след пет минути — ще е вдовица.
Семейни
Човек го вкараха по спешност в Бърза помощ — припаднал на брега. Намерили го рибарите, викаш си го мъкнат, а той едва свестен.
Лекарите го оправиха и като дошъл в съзнание, го питат:
Братко, какво стана? Защо падна?
Разбирате ли… цял ден седя на реката и се мъча да хвана риба. Какво ли не пробвах… червей, царевица, хляб, изкуствена стръв — абе всичко! Даже една “супер” стръв купих — много скъпа.
И?
Рибата… само си кълве и си яде стръвта… а накрая — нищо. Никаква риба на кукичката.
Ясно… а тогава?
Абе, накрая събирам въдиците, вадя последната — и на куката… бележка.
Какво пишеше?
“ПЛАЩАНЕТО НЕ Е НА РИБАТА. Сметката моля!”
Семейни
Човек е млад, докато децата му не решат да “му подновят гардероба” — и му подарят старите си телефони с думите: “Ти си още в час, тате!”
Семейни
Човек за човека е човек — докато не дойде сватбата. Тогава за едни е „мъж“, за други „жена“, а за трети — „зет“… и изведнъж всички почват да го гледат като мръсник!
Семейни
Човек може да постигне нещо само ако знае какво иска.
Затова всички, които не знаят какво искат, постигат едно и също нещо: нищо — ама с огромна последователност.
Семейни
Човек не може да пише прилично, ако мисли, че читателят е глупав — и вместо да обяснява, почва да му се кара.
А пък ако пък се чувства много умен, и го поглежда снизходително… тогава думите му се превръщат в лекции.
Е, в крайна сметка читателят пак си разбира… само че от яд.
Семейни
Човек прекосява пустинята на камила. В един момент камилата си запъхва крака и се изкълчва.
Е това беше — помислил си човекът — край, в тая пустиня няма кой да ми помогне.
Още не е довършил мисълта и вижда табела:
„Ремонт на камили — Сервиз“.
Издърпал камилата, влачил я цялата проклета пустиня до работилницата. Отвътре излиза механик.
Камилата ми се повреди! Изкълчи си крака! — казва човекът.
Механикът поглежда, кима и:
Да бе… в канала!
Човекът недоумява, но механикът си знае работата. Вади лост, отваря капак, замъква камилата надолу по каналната шахта, като че я „оправя“. В следващия миг двама работници я „фейспалм“-ват с огромен маркуч и само чуваш свистене.
Камилата изчезва със светлинна скорост, все едно нищо не е било.
Човекът се шашва:
Кво направихте бе, майсторе? Как ще я стигна сега?!
Механикът, без да трепне:
На канала!
Семейни
Човек разбира колко много приятели и роднини има… чак когато си построи вила на морето — и тогава всички „случайно“ се оказват свободни точно за следващия уикенд.