Цонка Кривата споделя във фейсбук:

Църква. Венчавка. Свещеникът пита тържествено:

Булката:

Църква. Сватба. Свещеникът приключва церемонията. Младоженецът:

Младоженецът се замисля, изважда един лев и го подава на свещеника. Свещеникът го погледва строго, после поглежда булката и му връща 50 стотинки.

Цял живот казвах „Не пипай!“… докато един ден си казах „Добре де, пипни.“
От тогава не спирам: „Хайде, пипни, де… ама само малко, че да не ми стане навик!“

Чак като се ожениш, разбираш какво е щастие… ама вече не можеш да го върнеш в магазина.

Чак след това разбрах, че съседите са дошли точно при мен, знаейки, че понеже съм програмист, съм длъжен да имам вкъщи “достъп” до всичко — интернет, знания и решения за всякакви проблеми.
Само че още в първите секунди изпаднах в лек ступор, когато ми почукаха и казаха:

Час пик. Препълнен трамвай. Мъж се измъква с труд от тълпата и въздъхва на жена до него:

Тя се усмихва:

Челно се ударили две коли — в едната пътувал равин, в другата православен поп. Колите станали на купчина тел и ламарини, всичко скъсано, смачкано… А и двамата — като по чудо — без нищо, само си махат прахта от дрехите и гледат какво е станало.
Излезли от тенекиите, запалили по цигара на тротоара и си говорят.
Равинът въздъхнал:

Попът кимнал:

Равинът бръкнал в джоба си, извадил едно плоско шишенце, подал го на попа. Попът отпилял няколко здрави глътки, върнал шишенцето, равинът внимателно го затворил и го прибрал.
Попът изненадано:

Равинът се усмихнал:

Червената Шапчица стои на спирката и маха на такси. До нея спира лъскава лимузина, прозорецът се отваря и един мъж пита:

Качва се Шапчицата и, цъкайки с очи, казва:

Мъжът само това чакал— отбил в близката горичка, угасил двигателя, навел се… и:

Шапчицата се разтреперила:

Червената Шапчица, кьоркютук пияна, се търкаля в полето. До нея пасе една крава. Гледа тя какво й е на Червената Шапчица — колко й е тегаво, как се държи за главата — и й стане жал. Приближила се и шепне:

И вместо “нещо”, кравата приближила вимето си към нея. Червената Шапчица се сепва, обръща се на всички страни и виква:

Червената шапчица влиза в къщата на баба си. Влиза тихо в спалнята и като вижда в леглото вълка, се изчудва и пита:

Вълкът се прозява, протяга се и смутено казва:

Червената шапчица вървяла из гората и носела кошничка, когато зад храста се обадил дрезгав глас:

Червената шапчица и Вълкът лежат в леглото след срещата в гората. Вълкът си пуши цигара, а Червената шапчица свива вежди и гледа в тавана със свити морални угризения.

Червената шапчица отива на гости при баба си. По пътя минава през гората и изведнъж — хоп! — вълк се подава от храстите.

И вълкът веднага:

Вълкът се поусмихва и пак пита:

Червената шапчица си насякла път към гората, ама точно тогава й дошъл цикълът за първи път. Започнала да се чуди какво става и обикаляла животните:

Катеричката само я гледала, зайчето се правело, че не разбира, таралежът се свил и казал, че „в училище не са го минавали“.
Накрая срещнала вълка и решила:

Вълкът я накарал да си събуе всичко, да се надвеси, да я разгледа „както трябва“. След обстоен оглед, вълкът изкашлял:

Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (от „Диалози в горската къщичка“)
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната ти всеотдайна отстъпчивост, ще те изненадам с най-скъпия подарък — една девойка, непокътната, с чисто сърце и свежа като в първия ден на пролетта.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Да не би да знаеш тайното ми желание? Да бъде с мен… жена?
В. дьо Л.: О, не се притеснявай — това е само педагогическа демонстрация за напреднали. С момичето се запознах миналата есен в манастир, докато чаках да закотви един морски кораб. Тогава, както знаеш, нещата закъсняваха — твърде много очи ни гледаха иззад храстите, все едно сме ловци, дебнещи… но без никаква успешна следа. Обещахме си само едно: ако някога се срещнем пак, да изиграем най-голямата си неизпълнена мечта.
А скоро Червената шапчица — нашата гальовна „Le Petit Chaperon rouge“ — се очаква да пристигне тук и да прекара с нас два дни. Два прекрасни дни, в които аз смятам да я превърна в истинска ученица: да ѝ дам първите уроци по правилата на любовната борба — онова, дето за нас мъжете е като ловното трениране… знаете — по практика, не по теория.
Е, графиньо, това достойно ли е за вашите покои — план, роден отдавна в въображението ми?
Г. Г.-М.: Само и единствено във въображението ти може да се роди и да бъде толкова безсрамно вкусно… а аз обещавам: ще го следвам вярно и до край — и ще изиграя своята роля така, както заслужава любопитният ни „маршрут към морето“… но без да мърдаме от дърветата.

Червената шапчица, вместо да лови вълци, реши да „лекува“ баба си от страховете.
Събуди се на ръцете на баба Иваница, изплака и още с първия плач каза:

Баба Иваница се намръщи, сякаш й беше писнало от лоши предчувствия.

Бабата въздъхна тежко:

Момиченцето се разпали:

А баба Иваница, без да мигне, само махна с ръка:

Чета във вестника: „Йеменският шейх има 50 дъщери“. Направо ме е страх да си представя колко километра плат трябва да стигнат дрешките, за да стигнат чак до най-малката… без да се скъса семейната чест.

Чета статус от приятелка: „Моят мъж е най-добрият готвач!“ Гледам отдолу колко коментари има — 200 кефа и нито един „ама защо горчи“… Значи наистина не лъже!

Четеш женски статуси и бележки и направо ти се струва, че всички са се омъжили за един и същ човек — само че всеки път сменят името.