Съпрузите са най-добрите хора, с които можеш да споделиш тайните си!!! Никога няма да ги разнесат, защото… дори не са сигурни, че изобщо те слушат.

Сър Джон бил при милейди да изпълни съпружеските си задължения. Слугата се надвесил с лампата над леглото и не свалял светлината нито за миг. Сър Джон обаче се мъчил, въртял се, гледал в тавана — все без резултат — и накрая избухнал:

Разменят се. Слугата веднага „се окопитил“, понапънал се като за пример и скоро милейди била напълно удовлетворена.
Сър Джон доволен се облегнал назад и казал:

Сър Джон излиза от клуба с приповдигнато настроение — току-що е спечелил цяла ръка на бридж. Срещу него се мярва мърляв просяк, целият в дрипи.
Сър Джон се усмихва, бръква в джоба си и му подава 5 лири:

Сър Джон кимва, вади 30 лири и казва:

Сър Джон замълчава, бръква пак, изкарва 100 лири и отсича:

Тогава сър Джон преброява всичко, което имал, изкарва последните пари, подава ги на просяка и му казва:

„Госпожо, аз не пуша, не пия и не ходя по забавления… Вижте ме на какво приличам…“

Сър Джон прави любовно признание, плувнал в пот:

Сър Джон се прибира късно вечерта от клуба и заварва Милейди в леглото с непознат. Измъква се от спалнята смутен, отива до камината, вади сабята си и се връща обратно.
Чува се писък.
Сър Джон излиза от стаята и се обръща към дотичалия иконом:

Сър Хари е убеден, че жена му — лейди Мейбъл — има афера с младия сър Лейтън. Преди да замине за няколко дни извън Лондон, той нарежда на иконома си Джеймс да „бъде внимателен“.
Като се връща, вечерта веднага вика Джеймс на отчет.

Сър и Лейди отишли на разходка в зоологическата градина и взели гид. Спрели пред клетката на маймуните и гидът обяснил подробно за тях, накрая казал:

Лейди:

Сър:

Мина ли се нататък, стигнали до клетката на пауните. Гидът:

Лейди:

Сър:

Продължили по алеята и спрели пред клетката на елените. Гидът пак разказал всичко и накрая:

Сър:

Лейди:

Със сетни сили, треперещ и полусвястен, корабокрушенец се свлича на самотен остров. Изкатерва се по стръмното и едва си поема дъх, когато вижда… жена си — права, с метла в ръка.

Съсед влезе при комшията на раздумка. Навън лют студ, а комшията в топло — разкрачил се на стол и си чопли акордеона. Съседката му, с наметната забрадка и тежки дрехи, реже и цепи дърва в двора.

Съсед пита приятеля си:

Съсед пита съседа си:

Съседите се чудят как тази двойка толкова бавно се обича и толкова бързо се ядосва.

Съседката гледа Галя да чисти двора и я пита:

Съседката се оплаква:

Съседката:

Съседна хотелска стая на морето... мъжки глас:

След малко женски глас:

След няколко минути:

Съседски спор:

Съседът среща приятеля си, връщащ се от работа:

Състезават се българка, французойка и рускиня!
Първа излиза българката с усмивка без да си държи сметка—публиката ръкопляска!
Втора излиза французойката със стил и перфектно подредени реплики—публиката пак ръкопляска!
Трета излиза рускинята съвсем без подготовка—публиката мълчи. Тя се разстройва, почва да плаче. Един от публиката я успокоява и казва: „НЕ СЕ ТРЪСКАЙ, НАТАША! НИЕ СЕ МЕРИМ ПО ДРУГО—НАТАША, НИЕ НЕ РЪКОПЛЯСКАМЕ… НИЕ КИМВAМЕ!“

Съчинение на тема „Как изглежда моят татко“

П.П. Майка ми каза да не пиша, че татко веднъж се опита да стане „много модерен“, но за цяла седмица си намери майстора само в килера.