Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Семейни
Съпругът се върнал от командировка и още на вратата—на стълбището—заварил мъжа, с когото жена му си говори “само за приятелство”. В бързината се хвърлил да го спре, хванал го за панталона долу… и онзи се измъкнал, та побягнал гол като същински рекорд по стълбите.
Ядосан, мъжът грабнал ловната си пушка, вдигнал я и тръгнал след него да “довърши работата”, ама стрелата—празна. Улучил само… мазилката по стената.
И като го изгубил, се провикнал през зъби:
Не стига, че го свалихме, ами го пратих и като беглец!
Семейни
Съпругът се оплаква на жена си:
Мила, след пет чаши започваш да ставаш ужасно досадна…
Любов моя, аз пия само сок.
Да, ама аз — водка.
Семейни
Съпругът се прибира вкъщи.
Знаеш ли какво казват? — пита жена си той.
Нашият управител бил с всички, които живеят в блока, само дето не бил… с една!
Жената се замислила и казала:
Това сигурно е момичето от шести „Б“…
никой не си пада по нея, че чак да я броят.
Семейни
Съпругът се прибира късно вечерта и пита жена си:
Е, скъпа, как мина денят?
Бях при фризьора.
Защо?
Да ме подстриже… по-стройна да стана.
Ами не е ли било затворено?
Отворено беше… просто аз отидох за косата, а той я взе — за да намери къде съм се съкратила.
Семейни
Съпругът се прибира по-рано от работа. В хола съпругата лежи на дивана и гледа в тавана.
Защо още не ставаш? Да не си болна?
Не съм болна… само “сърце” ми се обажда! Тъкмо се стегнах — вземи ми нещо за спокойствие… от аптеката.
Мъжът кимва, тръгва към входа, а на прага среща сина си, който се мотае и знае всичко.
Какво правиш?
Тате, баба… ъъ… леля Ваня се крие в килера в хола! — прошепва момчето и посочва към коридора.
Ванче, излизай веднага! Жена ми ще получи инфаркт от “сърцето”, пък ти и синът ми си играете на криеница!
Семейни
Съпругът се прибра в полунощ и влезе тихо, а после внезапно изрече:
Скъпа, можеш ли да познаеш къде бях досега?
Мога — отвърна жена му. — Но първо искам да чуя версията ти… защото аз винаги познавам, само не винаги вярвам.
Семейни
Съпругът се прибра вкъщи, свали си обувките, усети приятна миризма и какво да види: апартаментът лъщи от чистота — нито прашинка, нито петънце, дрехите изпрани, чиниите измити, даже вечерята готова.
Скъпа, това е невъзможно… как стана за ден?
Да… чудото е, че интернетът пак спря.
Семейни
Съпругът се прибра вкъщи.
Знаеш ли какво казват? — пита жена си той. — Нашият портиер бил спал с всичките жени от блока… без една!
Жена му го погледнала:
Това сигурно е момичето от трийсет и шести — всички го избягват, защото само то имало проблеми с търпението, не с портиерa.
Семейни
Съпругът уж тръгнал в командировка, но вместо да замине, се върнал тихичко до къщи. Съпругата с любовника чули стъпките и в паника започнали да търсят къде да се скрият — спешно, нямало време, никакъв план. Любовникът само мътно зяпнал, а тя го вкара с един замах в килера.
В следващия миг вратата се отворила — съпругът влязъл, огледал всичко, преминал с поглед покрай килера и се засили към спалнята. Любовникът стои в тъмното, стиска зъби, ама трепери. След малко от килера се чува едно тихо подсмърчане… и тогава любовникът решава да действа: вижда там стара пластмасова катеричка-статуя, дето винаги е стояла „само за украса“, и се свива зад нея.
Минава час, после втори — никакъв звук, а от спалнята се чува само как съпругът ровичка. На третия час любовникът почва да се чуди дали изобщо ще излезе, и точно тогава пластмасовата катеричка най-накрая „проговорила“ (естествено, че на ум, ама той го чул като живо):
Хайде бе, слизай от мен… Ръцете ми се схванаха. Ще те изпусна, ще ни хванат.
Семейни
Съпругът флиртува със съпругата си:
Хайде, обещавам ти романтична вечеря и после нещо много страстно с красив мъж.
Съпругата:
Чудесно… Само да уточним — ти „красивия мъж“ къде ще го намериш, в магазина ли, или да не закъснееш?
Семейни
Съпругът – бесен:
Как може да ме пращаш на родителска среща, а да не ми кажеш в кое училище учи синът ни!
Ама тъпчеш си пътя към адреса…
Да, и точно там ме посрещат с думите: „Човече, пак ли идвате за съседското дете?!“
Семейни
Съпругът:
Скъпи, младата сервитьорка изля целия сок върху ризата ти. Може би една целувка ще я оправи?
Какво да се прави — повикай я да почисти… и да ми донесе нова риза.
Семейни
Съпругът:
Защо си пуснала обява, че търсиш човек за „светли“ поръчки!?
Съпругата:
Телевизорът се развали. Някой трябва да го оправи, преди да падне тъмнината вкъщи.
Семейни
Съпругът:
Мило, за рождения ми ден ще ми купиш ли нова рокля?
Разбира се… този, дето го имаш?
Е, тогава вземи и аз да си имам блуза… за да не ми е толкова самотно в гардероба!
Семейни
Съпругът:
Утре е 20-годишнината от сватбата ни… Искаш ли да повторим „първата брачна нощ“?
Защо, какво й е, на нея?
Семейни
Съпругът:
Утре става 30 години от сватбата ни. Искаш ли да заколим прасето?
Защо? То пък какво е виновно?! Аз съм женен от тридесет години… брат ти ни запозна!
Семейни
Съпругът:
Ще ми дадеш ли заплатата си?
Жената доволно:
Не днес, имам леки тръпки. Вчера я измих и още не съм я пробвала.
Семейни
Съпругът:
Ти много отдавна не си ми казвала „обичам те“!
А ти днес изглеждаш чудесно!
Наистина!?
Не… казвам го, за да не забравя, че имам още един комплимент за теб.
Семейни
Съпругът:
Скъпа, за 10 години почти нищо не се е променило по теб — все същата си…
Съпругата:
Как така “почти нищо”? Няма ли да кажеш комплимент, а?
Съпругът:
Казвам го, ама фактите са си факти: преди гледах към теб като към късче лед в чаша, а сега… гледам към теб като към цяла кофа лед. Пак си студена, просто вече е повече.
Семейни
Съпругът:
Скъпа, колко време ти трябва, за да бъдеш готова след 15 минути?
Дай ми малко… да позная: казваш това за гарнитурата или за развода?