Как да ти кажа… Тия ни ги гледат като някакъв „обяд за проверка“ и всеки път намират още един повод да ни хванат!
Абе ти луд ли си?! Това дете, дето го доведе от яслената група, не е нашето!
Спокойно, няма страшно, жено! Утре пак ще го върнем… само че с малко по-добро настроение.
Абе, Марко-о, знаеш ли, че имаш двойник?
Прилича ли на мен?
Не бе, никак не прилича… ама пак върви при жена ти, идиот!
Абе, Пешо, познаваш ли оная жена дето ни гледа?
Бегло.
От къде?
Ами… ние с нея бяхме в един и същи развод няколко месеца.
Абе, жена ти ти изневерява!
И кво?
По цял ден мъжете й звънят по телефона!
И кво?
Ми, разбери се с нея!
И защо? Да не й вземам слушалката та да стоя на опашка?
Абе, мръснико! Защо мисят ти се чорапите в джоба на сакото?
Стига бе, шефе! Не съм аз. Жената ми ги остави у комшийката. Вчера ги намерила и ми ги пъхнала да ги занеса… само че явно съм забравил кое джобче е моето.
Абе, струва ми се, че жена ми е умряла!
Айде, стига бе! Как разбра? Какви са признаците?
В стаята си е от три дни все на едно и също място — ама хладилникът е празен, а в кухнята мивката е препълнена… и никой нищо не пипа!
Абе, твоето гадже девствена ли беше, като я свали на първа среща?
Не знам! Едни викат „да“, други „не“…
ама като я питам, всички гледат встрани и казват: „Е, то по принцип се разбира…“
Абе, що съседът вдига такъв шум и псувни чак по радиото се чува?!?!
Или ключовете са му изчезнали, или жена му пак е намерила нова „счупена“ гарнитура…
Аз вече две седмици не говоря с жена си!
Защо?!?
Ми не искам да я прекъсвам… като започне да говори, ще ми стане по-лесно само да си мълча!
Аз вярвам в мъжкото приятелство! Още не е минал месец, откакто най-добрият ми приятел ми „помогна“ да си оправя брака… и сега постоянно ми праща съобщения: „Като ти омръзне, давай да си я взема обратно!“
Аз гледам филми в леглото три пъти седмично.
А аз – веднъж.
Но ти нямаш телевизор!
Мислех, че за твоето говорим…
Аз излизам с приятелки на кафе два пъти седмично.
А аз — веднъж.
Но ти нямаш приятелки!
Е, то аз за твоята… нямам време. 😄
Аз имам една новина, която трябва да ти кажа — почва да се оправдава съдружникът ми.
Аз пък изневерявам само когато съм на командировка.
А какво правите по време на командировките?
Търговски пътник… и все ми „харесват“ нови маршрути.
Аз направих много яко предложението на жена си. Вечеря при свещи, музика на заден план, букет рози, пръстен… мммм… романтика!
Глупак си ти!
Защо?
Защото на моята й го направих не по-малко романтично, само че много по-евтино.
Как?
Една дъждовна зимна вечер се прегръщаме в кухнята, тя трепери, аз я тегля към печката… чувам как пулсът й се ускорява, и си мисля: „Още малко и ще стане…“
Спирам, гледам я сериозно и казвам:
Ще се омъжиш ли за мен?
А тя:
Дааа… ама стига с приказките, бе! Само не спирай!
Аз спя — жената, става!
Аз стана — жената, бърше!
Аз ям — жената, готви!
Женски глас:
Скъпи… събуди се, бе! Защо пак правиш всичко само от съня?
Аз съм 100% самостоятелен мъж! Нищо не чакам наготово. Всичко правя сам. Ако се развали нещо — оправям го. Ако загрее печката — ремонтирам я. Ако спре токът — светя със собствените си идеи! Всичко с моите ръце: чистя, готвя, пера, гладя, пренасям, сглобявам…
Добре де, а жена нямаш ли?
Жена? Какво ти разправям досега, бе?! Нали точно това ти казвам — всичко сам! С моите ръце!
Аз съм германец.
А защо сте с шлем?
Защото съм търговец на антики. Всичко ми е „от времето преди падането“… та шлемът да пази главата!
Аз съм добра жена по принцип. Тази сутрин намерих пет лева на улицата и веднага ги дадох на един бедняк.
О, супер! Пет лева… Какво ли ти каза мъжът ти за това?
Какво? „Браво!“… и веднага добави: „Само не ги давай пак, че ще свикне.“