Господинът пита ли ме защо искате развод с тази прекрасна жена?!
Ами как да ви обясня, г-н съдия… не мога да спя с нея!
Съдията:
Не може ли? Добре де… цялата къща да спи, а вие да не можете…
Семейни
Съдията към ответника:
Разкажете още веднъж какво се случи!
Прибирам се след командировка — започнал ответникът, — и гледам: в апартамента разхвърляно, жена ми с разрошена прическа, а никой не се вижда. Балконската врата отворена… поглеждам през балкона и виждам как един тип по потник и боксерки току-що се измъква от входа. Най-близо до мене беше хладилникът и… викам си: “Ето, това ще свърши работа!” — вдигнах го и го замахах по човека. Успях да го уцеля само по крака…
Съдията към ищеца:
А вие какво бихте разказали?
Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да тичам за здраве — отвърнал ищецът. — И тази сутрин при излизането си усетих едно “вжжж” над главата ми. Едвам се отместих, ама явно не достатъчно бързо, защото хладилникът ми размаза крака…
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
А вие какво бихте добавили?
Амии… аз си седя кротко в инвалидната количка и изведнъж усещам, че съм на… пък полетях… и се оказах в хладилника. Само дето хладилникът беше по-бърз от възраженията ми.
Семейни
Съдията към подсъдимия:
Признавате ли, че сте извършили кражбата точно както е описано в обвинителния акт, нали?
Не, господин съдия… но начинът, по който прокурорът я нарисува с думи, направо заслужава професионална похвала.
Семейни
Съдията към свидетеля:
Имали ли сте нещо общо с обвиняемия?
Да, само че живея на същата улица… и погледът му, честно казано, е направо жалък.
Семейни
Съдията пита жената защо иска развод.
Ами… как да ви кажа… не мога да спя с този човек.
Е, стига бе, приумици! Цяла година е с вас, а сега нямало сън…
Семейни
Съдията пита жената:
Каква е причината да искате развод?
Ами…
Пие ли?
Не.
Наркотици?
Не.
Къса ли ви нервите с пари вкъщи?
Не! Дори носи достатъчно.
Бие ли ви?
Не.
Не се грижи ли за децата?
Грижи се.
Изневерява ли?
Не! Как може да си помислите такова нещо!
Не ви ли задоволява?
Там всичко е наред.
Тогава… каква е причината?
Виждате ли, господин съдия… Той си върши всичко. Помага, грижи се, гледа децата, не пие, не дрогира, не изневерява… Но да бяхте видели с каква физиономия!
Семейни
Съдията пита жената:
Кажете, какви са причините да искате развод?
Ами мъжът ми води двойствен живот… и двете му половини са доста зле, само че едната поне понякога е по-тиха.
Семейни
Съдията пита обвиняемия:
Как така избягахте от съдебната зала?
Ами… съдията каза, че ще ме „пусне“, ако докажа невинността си.
И на какво се опряхте?
На това, че подписах три пъти— та да е по-сигурно…
Семейни
Съдията пита подсъдимия:
Значи признавате, че сте разбили стъкло и сте влезли в бижутерията?
Да, Ваша чест.
И защо?
Защото жена ми каза, че „тази седмица трябва да си намеря подходящ пръстен“.
Съдията се навежда над документите.
Но в протокола пише, че четири вечери подред сте обикаляли една и съща бижутерия.
Да, господине. Тя всеки път казваше: „Още не е правилният“… и настояваше да пробвам „още малко по-ярък“.
Семейни
Съдията:
Имате ли сериозна причина за развод?
Жената:
Разбира се! Този негодник ме кара да му слушам какво сготви… и после да му се възхищавам, че е „домашно“!
Семейни
Съдията:
Как ще обясните това, че вие всеки ден стоите пред огледалото и казвате: „Само още малко и ще ме стане!“?
Е, какво му е лошото?
Ами вие имате по $300 на месец, а тя си мисли, че ви „заработват“ по $300 за визия!
Е, какво му е хубавото?
Семейни
Съдията:
Обвинен сте в нарушаване на обществения ред. Цяла нощ сте пеели с цяло гърло песента на Веселин Маринов „Нова година иде“ и сте пречили на хората да спят.
Господин съдия, вярно е. Но Ви моля да проявите разбиране към моя случай… Същата вечер ми изчезна надеждата… и явно вместо да си я търся, почнах да я пея.
Семейни
Съдията:
Г-н адвокат, съседите се оплакват, че постоянно ги плашите!
Адвокатът:
Как така, г-н съдия? Аз никого не плашa!
Съдията (шепнейки):
Кажете ми като на колега… с какво точно имате аргументи?
Семейни
Съдията:
Какво работи съпругът ти?
Подсъдимата:
Оранжерист.
Съдията:
Деца?
Подсъдимата:
Естествено, че не! Доматчета!
Семейни
Съдията:
Гражданино, кога ви е откраднал обвиняемият?
Ами… през цялото лято! Всеки ден си мислех, че си го купувам аз.
Семейни
Съдията:
Господин обвиняем, жена ви се оплаква, че непрекъснато я карате да трепери.
Обвиняемият:
Няма такова нещо, господин съдия! Аз съм кротък човек.
Съдията (шепнейки):
Кажете ми само… като мъж на мъж… как го правите така, че да не ви хванат?
Семейни
Съдията:
Защо жена ви иска да се разведете?
Мъжът:
Честно, нямам идея, сладур… аз само си вършех работата. Тя ми каза, че „същото нещо, всеки ден, до безкрай“ не било брак, а абонамент!
Семейни
Съдията:
Защо жена ви настоява за развод?
Мъжът:
Нямам представа, господин съдия… може би защото всеки път като кажа „само малко още“, тя започва да събира багажа.
Семейни
Съдията:
Обвиняеми, разкажете накратко какво стана!
Ами… прибрах се внезапно вкъщи. Жена ми сама в дневната, облечена само с халат — много притеснена. Огледах се набързо, излязох на балкона и гледам отдолу един мъж тича по съседния вход с разкопчана риза. Хванах възглавницата от леглото и му я хвърлих.
Потърпевшият, Вие какво ще кажете по случая?
Ами, бягам си за здраве по стълбите… и от втория етаж върху мен падна една възглавница!
Свидетелят, Вие какво ще кажете по случая?
Ами… аз стоя си в хола… и още ми е на главата.
Семейни
Съдят 78-годишна баба. Тя обяснява:
Седя си аз в парка на една пейка. До мен сяда едно момче. Поглежда ме ей така—влюбено, усмихва се, приближава се, ляга му гласът сладко в ухото: „Бабо, ти си най-красивата… обичам те…“ и започва да ми говори какви ли не работи, да ми оправя якенцето, да ме държи за ръка… А аз, викам си, що пък, чак от години не съм била с мъж… та стоя и не знам какво да правя.
И тогава изведнъж той става, вдига ръце и казва:
„Честит първи април!“
Е, как да не го застрелям, като ми развали романса!