Представяш ли си? Той искаше да ме „спечели“ за една нощ! Ха! Аз го спечелих за брачния договор.

През 2017-та взех няколко много грешни решения! Само че… шегувам се. Женен съм и всичките ми решения минават първо през “Одобрено от нея”.

През две години преследвах една и съща жена, докато накрая схванах, че не съм аз, който я следи — просто и тя ме харесва по същия начин. Проблемът е, че моят вкус е наистина постоянен: винаги попада в едни и същи типажи… и после аз съм виновният. Гручо Маркс

През зимата Иванчо и Марийка правят снежен човек. Когато почти го довършват Иванчо казва:

Марийка го спира:

През зимата:

През ноща. Чува се подозрителен шум. Мъжът буди жена си:

През нощта в такси се качва жена с мрежеста престилка и нищо отдолу. Шофьорът я гледа стъписано.

През нощта двама ловци били нападнати от комари. Бързо се скрили в палатката. След малко единият се подал навън да види как е положението и гледа — приближава се облак свирепи молци, все едно ги води някой с прожектор.

През нощта на тиха улица отчаян мъж се държи за ръкава на минувача и промърморва:

През нощта. Чува се подозрителен шум. Мъжът буди жена си:

През седмицата ти будиш децата за училище — и всичко е наред.
Ама в събота и неделя те започват да си връщат: не стават, докато не им станеш и ти… от скука!

През цялото лято мравката се труди усърдно — събира трохи, лъскавички, дори едно-две билетчета за късмет (не че ще й трябват, но нали са си там). Стяга си къщичката, подрежда зимата като за истински сезон: „Тук е за супата, тук е за салама, тук е за… каквото оцелее“.
Щуреца през цялото лято пее и танцува, а в паузите леко презира мравката: „Ех, колко е тъпа тая — цял ден се мота на работа, като че ли не може да се живее само с настроение!“
Идва зимата. Мравката се прибира — топло, сухо, пълно с храна. Даже й става приятно да си похапне и да се подсмихва на спомена за щуреца.
А щуреца… щуреца няма къде да се свре. Целият му живот се оказва на принципа „ще видим“. Вечерта духа, сутринта мрази, а после — направо замръзва. Та моли… не, не моли — организира „граждански дискусии“. Събира тълпа, вдига плакат: „Не може мравката да е топла! Това е нечестно!“
И понеже никой не обича да губи шанс за внимание, веднага се появяват репортери, камери и важни хора с листчета.
Питат мравката:

Мравката, с ръка на вратата, казва:

Вдигат данъците на мравката, налагат й глоба, че не е приютила щуреца лично „в момента на нуждата“ (а нуждата, между другото, настъпва всяка година по едно и също време). Мравката се опитва да обясни, че жилището й е малко… ама те настояват: „Щом си имала — значи е достатъчно и за всички!“
Най-накрая мравката стиска зъби, изплаща, каквото трябва, и… отваря вратата само да види: къщичката й вече е „общинска акция“, а запасите — „временно пренасочени“. Питат я:

Телевизията дава репортаж: щуреца вече не е съвсем щурец — изглежда „понаедрял от грижа“ и не спира да се усмихва. Храни се. Все някой ще донесе. Проблемът е само, че когато „всички помагат“, нищо не свършва навреме: къщичката се разпада, запасите свършват, пък сезонът идва пак.
И щуреца, разтреперан, вдига друг плакат:
„Най-лошо е, че пак трябваше да се работи!“
Край.

Прекрасно е да седнеш до любимия си, да усетиш аромата му и тихичко да му прошепнеш:

Прекратявам свада.
Аз:

5-годишното дете:

Препълнен трамвай. Някакъв дядка се хваща за носилката пред себе си, точно до млада жена. Тя му казва:

Пресичам на червено и един полицай ми подвиква:

Престъпник се обръща към добре изглеждаща жена на улицата:

Претъпкан рейс. Момче се възмущава от стоящата до него девойка:

Претъпкан рейс. Мъж на средна възраст се свива до прозореца и млада жена веднага започва да мърмори към човека до него:

При JPто влизаш в кабинета, възрастен мъж.

Докторът се замислил:

Пациентът още поучуден: