Преди малко прочетох, че миналата година са се оженили 213 257 човека… Не искам да се заяждам, ама НЕ трябва ли числото поне да е равно на двойки?

Преди малко синът ме пита:

Преди мислех, че понеделник е най-адският ден от седмицата… докато не подписах документи и не се сдобих с „постоянна промяна“ — оказа се, че тогава вторник вече е в пъти по-приятен.

Преди осми март мъж избира подарък в магазина. Продавачката го гледа и пита:

Преди сватбата Кольо се правеше на герой пред булката си и се хвалеше: „Имам пари в банката двайсет хиляди, тристаен апартамент и… 18 сантиметра!“
След сватбата се оказало, че имал „пари“ само 2 хиляди, апартаментът станал едностайна гарсониера, а мерката — 7 сантиметра.
Ама кво да го правиш, пичът рибар!

Преди сватбата всичко си беше подредено – даже в килера имаше ред.
Ама щом минахме към брака, магията свърши: сега чорапите са някъде на “автоматично позициониране”, а сервизът – “в процес на намиране”.

Преди сватбата един мераклия решил да се разсее с голф с приятели. Докато играели, един от компанията, без да иска, удари другия по най-неподходящото място с тоягата.
Веднага го хвърлиха на доктор. Докторът го прегледа и казал единствено:

И ето първата брачна нощ след сватбата. Булката се съблича, смъква си блузката и с шеговит глас казва:

Младоженецът сваля панталона и отвързва бинта, па гледа и вика:

Преди сватбата младоженецът скришом мушка в ръката на свещеника 100 лева и му шепне на ухото:

Почва венчавката, стига се до ритуала и свещеникът се обръща към него:

Младоженецът пребледнява, но през зъби:

След церемонията го издърпва настрани:

Преди сватбата:
ТОЙ: Накрая! Едва дочаках!
ТЯ: И аз ли да се радвам?
ТОЙ: Не се радвай излишно!
ТЯ: Обичаш ли ме?
ТОЙ: Разбира се!
ТЯ: Някога крил ли си ми нещо?
ТОЙ: Никога, как ти минава през ума?
ТЯ: Ще ме уважаваш ли?
ТОЙ: Да, разбира се!
ТЯ: Ще ми се подчиняваш ли?
ТОЙ: В никакъв случай!
ТЯ: Може ли да ти вярвам?
След сватбата – четете отдолу нагоре:
ТЯ: Може ли да ти вярвам?
ТОЙ: В никакъв случай!
ТЯ: Ще ми се подчиняваш ли?
ТОЙ: Да, разбира се!
ТЯ: Ще ме уважаваш ли?
ТОЙ: Никога, как ти минава през ума?
ТЯ: Някога крил ли си ми нещо?
ТОЙ: Разбира се!
ТЯ: Обичаш ли ме?
ТОЙ: Не се радвай излишно!
ТЯ: И аз ли да се радвам?
ТОЙ: Накрая! Едва дочаках!

Преди сватбата:
ТОЙ: Ура! Най-после! Едва я дочаках!
ТЯ: Да си ходя ли?
ТОЙ: Не, дори не си и помисляй!
ТЯ: Обичаш ли ме?
ТОЙ: Разбира се!
ТЯ: Имало ли е някога “втора” като мен?
ТОЙ: Не, как въобще ти хрумна?
ТЯ: Ще ме целунеш ли?
ТОЙ: ДА!
ТЯ: Ще ме контролираш ли?
ТОЙ: В никакъв случай!
ТЯ: Мога ли да ти вярвам?
След сватбата — четете отдолу нагоре ;-)))

Преди сватбата:
ТОЙ: Ура! Най-сетне! Най-после ти взех!
ТЯ: Аз да те търся ли?
ТОЙ: Не, дори да не си помисляш!
ТЯ: Обичаш ли ме?
ТОЙ: Разбира се!
ТЯ: Някога лъжeл ли си ми?
ТОЙ: Не, защо ми го казваш така?
ТЯ: Ще ми обещаеш ли всичко?
ТОЙ: ДА!
ТЯ: Ще ме слушаш ли?
ТОЙ: В никакъв случай!
ТЯ: И може ли да ти вярвам?
След сватбата — четете отдолу нагоре!

Преди сто години бащите са казвали: „Деца, учете, че да не сте като мен!“
Сега децата не учат… ами направо имат като бащите: 3, 4, 5… от „мен“.

Преди три седмици жена ми изхвърли захарта от менюто си. Преди две седмици спря кафето. Преди седмица — цигарите. Май, аз съм следващият… че ми изчезва от масата всеки ден!

Предложили на една ромка на спирката два чувала със сирене — в единия било меко, а в другия твърдо, да си избере?

Предменструален синдром е периодът точно преди да дойде цикълът, в който една жена изведнъж започва да се държи така, сякаш вече има билет за мача—всичко я дразни, а тя “просто чака да мине” като мъжете през целия си живот.

Предприемач открил автосервиз насред пустинята. Наел само един автомонтьор — “спокойно, ще мине”.
След седмица без никакви клиенти най-сетне идва един бедуин с едно камила и недоволно казва:

Предприемачът, да не изпусне първия си клиент, се усмихнал:

Завежда автомонтьорът камилата в канала, оглежда я отдолу и бедуинът настоява:

Автомонтьорът се зачудил как точно “да я вдигне”, погледнал през тясното място… и понеже нищо друго не му дошло, хванал един гаечен ключ и “оправил работата” — натиснал камилата откъм канала право към товара.
Камилата подскочила, вдигнала се на крака и хукнала лудешки из пустинята. Бедуинът и тя не можели да я стигнат — само камиларят тича след нея и вика:

Автомонтьорът веднага се сепнал и подвикнал:

След малко се връща и собственикът на сервиза, оглежда автомонтьора и пита:

Автомонтьорът се почукал по челото:

Собственикът го изгледал:

Представата на женения мъж за любовна игра е леко пляскане по рамото с въпроса:

И като каже “не”, той тържествено заключава:

Представете си най-големия български стадион — например „Васил Левски“ — пълен до краен предел: 50–60 хиляди души.
В средата — естрада. Отгоре един българин държи плакат: „Гинес, рекорд: да се прочете на глас цял “пакет документи” без нито една грешка.“
Пред него — 100 човека, по ред. Всеки получава лист. Условието е едно: в момента, в който пусне сигнал, всеки трябва да прочете своята част — ясно, гладко и без да сбърка нито дума.
До първия човек има звънче. В подходящия момент: тън-тън-тън…
И започва.
Първият — чете. После вторият — също. Третият… четиридесетият…
Тълпата става на крака и започва да крещи в екстаз: „Бъл-га-рин! Ю-на-к!“
Нашият човек продължава: петдесета… шейсетa… седемдесетa…
Тълпата: „О-ле-е-е! Бъл-га-рин!“
Осемдесета, деветдесета… деветдесет и осма и девета…
На стотната веке му идва: пада на колене, задъхва се и казва:
„Не… не мога, братя… повече…!“
Стадионът замръзва. Тридесет секунди тишина…
И изведнъж, с набираща сила, тълпата подема:
„Пе- де- раст! Пе- де- раст! Пе- де- раст…!“

Представи си да живееш с три съпруги и никога да не излизаш от дома… цели пет години.
Мисля, че тогава самият Осама е пожелал да се премести някъде другаде — да има поне повод да излезе… да го намерят „едни търсачи“.

Представител на „Пепси“ отива на аудиенция при папата във Ватикана и го пита:

Мъжът си тръгва доволен. Папата се замисля, звъни на секретаря си и казва: