Отишла една жена на пазара да си купи нещо за къщи. Гледа — до сергия стои един мъж и до него табелка: „Обслужване на недоволни половинки“. Отстрани на масичката му — епруветки, пълни с мушици, и по една малка листовка.
Жената го пита:

Мъжът се усмихва:

Жената се прибира, прави всичко както му казал, и… мушицата излита, каца право на лампата и почва да се върти като на дискотека. Жената пребледнява, грабва телефона и звъни:

Идва мъжът, гледа мушицата, после се обръща към жената, сваля колана и казва, спокойно, но твърдо:

Отишли мъж и жена на кино. Жената била с много къса пола и целият салон — както е тръгнал — постоянно се издавали погледите на мъжете. По едно време на мъжа му писнало и хванал жена си за ръката — и навън.

Отишли самозвани „майстори“ да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите—на цветя. Бабата почерпила. Още преди да изсъхне първата лента, ракията си каза думата и майсторите се ошашкали от пиене… и започнали да лепят тапетите обратно—за всеки случай, да не им се „обърка поредицата“.
Тогава бабата се обади:

Отишъл Бай Ганьо на гости при един приятел в Германия. Отишли в ресторант и германецът му рекъл:

Ама по едно време на Бай Ганьо му се приискало до тоалетната и отишъл. Като излязъл, видял червеното копче и от любопитство го натиснал.
От едната врата излязъл един сервитьор и му казал:

Бай Ганьо:

Сервитьорът кимнал и го… оправил работата.
След няколко седмици германецът дошъл в България. В същия ресторант пак Бай Ганьо му подсказал:

Ама преди да свършат яденето германецът отишъл до тоалетната, приключил и пак го видял — червеното копче. Натиснал го.
От една врата излезнал същият сервитьор и попитал:

Германецът:

А сервитьорът, направо се засмял:

Отишъл Прасчо на гости на Мечо Пух, почерпили се здраво и накрая Прасчо останал да спи там — че нямало кой да го пусне по тъмното. Само че леглото било едно.
По едно време Мечо се размърдва и шепне:

Отишъл Прасчо на гости при Мечо Пух, напили се вечерта и останал да спи там. Но понеже къщичката била малка, имало само едно легло — и легнали двамата. По едно време Мечо се буди и пита Прасчо:

Отишъл един да оправя някакви документи в едно учреждение и първото, което го попитал чиновникът било:

Отишъл един доктор в затънтено село. Влиза при него един дядка:

Влиза втори:

Влиза трети:

Отишъл един мъж на плажа. Пусто, никой наоколо. Съблякъл се гол и отишъл да плува, да си почине. Като му се поизморил плуването, доплувал до брега и видял, че на пясъка една много хубава девойка чете книга.
“Какво пък, хайде!” — рекъл си той, направо пак се върнал във водата. Ходил-ходил, че то на дъното зейнала една стара лампа. Взел я, отъркал я, качил я на пясъка и я сложил пред девойката като че ли е акцент.
Приближил се и казал:

Девойката без да вдига очи от страницата:

Отишъл един мъж при попа в църквата.

Навън го среща един приятел и го пита:

Отишъл един столичен политик при Дядо Господ и с жално лице рекъл:

Отишъл нашенец при доктор. Попитал:

Прибрал се мъжът вкъщи тъжен, а жена му усмихната го посрещнала:

Отишъл попът при кмета и му се оплакал:

Кметът го посъветвал:

В понеделник кметът срещнал попа — и си вървял доволен с котката под мишница.

Попът въздъхнал:

Откакто родих, с мъжа си си поделихме задълженията. Аз ставам, когато плаче бебето, той става само когато спре… и после пак си ляга, защото му се спи!

Откъде идват децата (Cyberpunk edition)
Действието е в наши дни. Момченце пита баща си:

Бащата въздъхва:

Та… аз даваш “Свали”, тя — “ОК”, и точно когато трябваше да натиснем “Стартирай синхронизацията”, установихме, че наоколо няма нормална защита. Няма FIREWALL, няма нищо — все едно сме пуснали апаратурата през стария квартален магистрален кабел. А и “Отказ” не работи, защото последния път някой си беше изключил потвържденията в настройките: Tools → Options → “Are you sure…? — Don’t ask”.
И понеже антивирусът на майка ти не е ъпдейтван от преди две епохи, докато download-вахме “само едно дребно нещо”, се оказа, че сме инсталирали и по-лоша версия на живота: W32.Blaster.Worm.
Накратко: натиснахме ENTER… и на майка ти излезе прозорец:
“Download started.
Остава: 9 месеца.”

Отмъщение:
Жена се връща от командировка и заварва мъжа си в леглото с нейния любовник. Вместо скандал, тя тихо взима телефона, звъни на управителя на хотела и казва: „Запишете ни в едно и също легло… но за утре — два различни ключа.“

Отначало в теб виждах ангел — все едно летиш над проблемите. После видях и дявола — как ми шепне “няма нужда да бързаш”. А напоследък гледам само овца… все същото блеене, само че без да мърдаш.

Отчаян мъж си поръчва кафе в бара и го изпива набързо. След малко пак поръчва — още едно… После още три, после пет, и така — докато бара затвори.
На другата сутрин рано телефонът му звъни:

Отчаян съпруг звъни в полицията:

На другия ден пак звъни:

Отче наш, който си в Системата.
Нека ти е спокоен билдът.
Да идва редът и пайплайните да минават.
Да стане нашата заявка без грешка.
Както в локал, така и в прод.
Хлябът ни насъщен — дай ни днес:
да не крашне, а да “минe”.
И да ни дадеш пачове за седмицата,
и празничен флоу за месеца.
И прости ни “комит”-ите нашите,
както и ние прощаваме на хотфайк-овете свои.
И не ни въвеждай в “режим за ремонт”.
Но ни избави от спешните тикети.
Защото твоята слава е в продължаващия uptime,
а не в онова прочутото “само за 5 минути”.
И дай ни достъп до Admin-а,
защото без него и документацията е рай без парола.
И погреби данъчно-точната ни надежда
под планина от логове и стари ключове,
да тлее той тихо с “error” син.
Не ни оставяй в трудните часове на Friday release —
дай ни сили да устоим на тежестта на спринта и кафето.
И направи, Отче, тестовете да минават,
ибо зелено е най-добрият цвят —
като в таблото на билдовете и в очите на шефа.
И спусни ни от горе пачетка в джоба:
градушка от “thanks”, “LGTM” и “resolved”.
И вземи нашата лепта —
тази благодарствена молитва със единственото “Ресет!”.
Во имя контрола, алта и светия делийт.
Ресет!